Нанси Хюстън

Нанси Хюстън
Nancy Huston
Нанси Хюстън през 2008 г.
Нанси Хюстън през 2008 г.
Родена16 септември 1953 г. (71 г.)
Професияписател, преводач
Националност Канада
 Франция
Активен период1981 -
Жанрлюбовен роман, драма
НаградиОфицер на ордена на Канада
СъпругЦветан Тодоров (1979 – 2014)
Уебсайт
Нанси Хюстън в Общомедия

Нанси Хюстън (на английски: Nancy Huston) е канадско-френска преводачка и писателка на бестселъри в жанра съвременен роман.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Нанси Хюстън е родена на 16 септември 1953 г. в Калгари, Албърта, Канада. Отраства до петнадесетгодишна възраст, след което семейството се премества в Уилтън, Ню Хемпшир, САЩ. Учи в колежа „Сара Лорънс“ в Ню Йорк, от където има възможност да прекара една година от следването си в Париж. Пристига в Париж през 1973 г. и получава магистърска степен по лингвистика и семиотика от Търговския университет на Париж (HEC Paris) с дисертация с ръководител философа Ролан Барт.[1][2][3][4][5]

През 70-те години е активист на движението на жените без да достига до крайности, а през 80-те преподава в Института за феминистки изследвания на Колумбийския университет в Париж. След смъртта на Барт тя се насочва към писателската кариера.[1][2][3][4][5]

През 1979 г. се омъжва френско-българския теоретик и философ Цветан Тодоров. Имат две деца. Развеждат се през 2014 г.[1][2][3][4][5]

Първият ѝ роман „Les variations Goldberg“ е издаден през 1981 г. Той става бестселър и е номиниран за наградата „Фемина“.[1][2][3][4][5]

Романът ѝ „Cantique des plaines“ от 1993 г. е удостоен с Голямата награда за книга на френски език.[1][2][3][4][5]

През 1996 г. е удостоена с наградата „Гонкур“ за студенти за романа си „Instruments des ténèbres“. За романа си „Разломи“ от 2006 г. е удостоена с наградата „Фемина“. През 2007 г. е удостоена с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.[1][2][3][4][5]

Писателката пише своите произведения предимно на френски език, като прави собствени преводи на по-голямата част от тях от френски на английски език.[1][2][3][4][5]

Нанси Хюстън живее от 2013 г. с швейцарския художник Гай Оберсон в Париж.[1][2][3][4][5]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Нанси Хюстън на удостояването ѝ с титлата „доктор хонорис кауза“ от Университета на Лиеж, 2007 г.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Les variations Goldberg (1981) – издаден и като „The Goldberg Variations“[1][2][3][4][5]
  • Histoire d'Omaya (1985) – издаден и като „The Story of Omaya“
  • Trois fois septembre (1989)
  • Cantique des plaines (1993) – издаден и като „Plainsong“
  • La Virevolte (1994) – издаден и като „Slow Emergencies“
  • Instruments des ténèbres (1996) – издаден и като „Instruments of Darkness“
  • L'empreinte de l'ange (1988) – издаден и като „The Mark of the Angel“
    Целувката на ангела, изд.: „Меридиани“, София (2002), прев. Радосвета Гетова
  • Prodige: polyphonie (1999) – издаден и като „Prodigy“
  • Limbes/Limbo (2000)
  • Visages de l'aube (2001) – с Валери Уинкел
  • Dolce Agonia (2001)
  • Une adoration (2003) – издаден и като „An Adoration“
  • Lignes de faille (2006) – издаден и като „Fault Lines“
    Разломи, изд.: Парадокс, София (2009), прев. Весела Антонова
  • Infrarouge (2010)
  • Danse noire (2013)

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Véra veut la vérité (1994) – с Леа Хюстън и Вили Глазо[1][2][3][4][5]
  • Dora demande des détails (1997) – с Леа Хюстън и Паскал Бужо
  • Les souliers d'or (1998)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Angela et Marina (2002) – с Валери Грейл
  • Jocaste reine (2009)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Jouer au papa et à l'amant (1979)[1][2][3][4][5]
  • Dire et interdire: éléments de jurologie (1980)
  • Mosaïque de la pornographie: Marie-Thérèse et les autres (1982)
  • Journal de la création (1990)
    Дневник на сътворението, изд.: ИК „Колибри“, София (2008), прев. Радосвета Гетова
  • Tombeau de Romain Gary (1995)
    Надгробен камък за Ромен Гари, изд.: „Леге Артис“, Плевен (2006), прев. Зорница Китинска
  • Pour un patriotisme de l'ambiguïté (1995)
  • Nord perdu: suivi de Douze France (1999)
  • Nord perdu: suivi de Douze France (2002)
  • Professeurs de désespoir (2004)
  • Passions d'Annie Leclerc (2007)
  • L'espèce fabulatrice (2008)
  • L'espèce fabulatrice (2008)
  • Reflets dans un œil d'homme (2012)
    Отражения в мъжки поглед, изд.: „Изток-Запад“, София (2014), прев. Зорница Павлова
  • Françoise Pétrovitch (2013)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2015 Sacres – документален, съсценарист и автор
  • 1999 Отведи ме – сценарий
  • 1998 Voleur de vie – автор

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“, за издания на английски език, без някои със самостоятелен превод
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Информация в „Encyclopædia Britannica“
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта на Международния фестивал в Берлин
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л ((fr)) Биография и библиография в „Babelio“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Канада“         Портал „Канада“