Нард

Нард

Нард или спиканард е етерично масло, получено от корените и стъблата на Nardostachys jatamansi, който расте в Хималаите на височина 3000–4000 m н.в.

Начин на подготовка

[редактиране | редактиране на кода]

Той се произвежда от дълги и бавно приготвяни настъргани парчета от това растение в смес от вода, вино и зехтин.

Употреба

[редактиране | редактиране на кода]
  • В библейски времена нардово масло е било използвано като парфюм, съставка на тамян или лекарство. Също се използва, за да помажат главата изтъкнати гости или мъртвите.[1]
  • Нард като лечебно средство в народната медицина в Индия се използва от чукат на сърцето, главоболие, тремор и гърчове. В Китай, тя се използва за лечение на болки в гърдите и корема. Тестовете са показали, че нард има подобен ефект като валериана, но показва по-малка токсичност.[2]
  • Лабораторни тестове върху мишки в Индия показват, че нард подобрява ученето и паметта при млади мишки и предотвратява на деменция на памет при възрастните мишки. Може да намери приложение при хора за лечение на болестта на Алцхаймер, смущения на вниманието и амнезия.[3]

В Библия

[редактиране | редактиране на кода]
„ Алабастрения съд с миро от чист и скъпоценен нард. И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. Символ на „счупването“ – смъртта на Исус Христос, и последващото благоухание на Добрата Вест – Евангелието на Исус Христос. Мария счупи съда и изпълни цялата къща с миризма. Символ на Исус който щеше да умре, и да възкръсне от гроба и благоуханието на неговото спасително дело щеше да изпълни цялата земя. “

Марк 14:3

В католическа църква

[редактиране | редактиране на кода]
Герб на папа Франциск

Според Ватикана, растението цъфтежа в герб на папа Франциск е представяне на нард и символизира Йосиф Обручник.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Włodarczyk, Zofia. „Rośliny biblijne“. Краков, Instytut Botaniki im. W. Szafera PAN, 2011. ISBN 978-83-89648-98-3.
  2. ↑ Valerian and nardostachys // itmonline.org. Посетен на 17 декември 2014. (на английски)
  3. ↑ Dalby, Andrew. „Dangerous Tastes: the story of spices“. Лондон, British Museum Press, 2000. ISBN 0-520-22789-1). с. 83–88.
  4. ↑ Lo Stemma di Papa Francesco // w2.vatican.va. Посетен на 27 декември 2014. (на италиански)