Народна отбрана (организация)

„Народна отбрана“ (на сръбски: Народна одбрана) е сръбска националистическа и терористична организация, създадена в 1908 година.

Насочена е срещу Австро-Унгария във връзка с анексирането от страна на последната (1908) на управляваната 30 години от нея Босна и Херцеговина, по силата на решението за това, взето от Великите сили с Берлинския договор (1878). Състои се от запасни офицери, сръбски чиновници, членове на известната организация „Черна ръка“ и други. Начело на организацията застава генерал Милорад Ристич. Окръжни поделения на организацията има в Битоля, Щип, Призрен и клонове в повечето градове и села на Шумадия и Македония.[1]

Има за основна цел асимилирането на българското население в Източна Сърбия и Македония. В ръководството на организацията влизат Жика Лазич, генерал Милан Недич и други. Своята дейност организацията развива между двете световни войни.[2]

През 1911 е издаден памфлет, в който организацията описва 6 главни цели:

1. Издигане и укрепване на чувството за националност.

2. Набиране и записване на доброволци.

3. Формиране на доброволчески отряди и подготовката им за военно действие.

4. Събиране на доброволни дарения.

5. Организиране, екипиране и трениране на революционен комитет за военно действие.

6. Развитие на активност за отбрана на сръбския народ.

След като Кралство Сърбия анексира Вардарска Македония, местното население е подложено на насилствена сърбизация. Всеки който не желаел да се определи като Сърбин е бил изтезаван и бит. В Скопие се намирала щаб-квартирата на централния комитет на „Народна отбрана“. Сградата се е наричала Черната къща, защото там командвали членове на тайната организация „Черната ръка“.

  1. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 182.
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 183.