Научната система за означение на музикални тонове е метод за означение на тонове в музиката.
Наименованието на един тон по тази система представлява комбинацията от латинска буква от A до G
(C – до, D – ре, E – ми, F – фа, G – сол, A – ла, B – си), номера на октавата, в която се намира (0 за субконтра октава, 1 за контра октава, 2 за голяма октава, 3 за малка октава, 4 за първа октава, 5 за втора октава и т.н.), както и символите ♭ (бемол) и # (диез) за полутонове.
Може да бъде разглеждана като логаритмична честотна скала.
Научната система за означение на музикални тонове се използва често за определянето на обхвата на даден инструмент. Например, обхватът на 88-клавишното пиано е A0 – C8.
Въпреки че най-често се използва за определяне на чуваеми звуци, системата може да служи за определянето и на нечуваеми такива. От обсерваторията на НАСА „Чандра“ откриват вълни с много ниска честота, недостъпна за разпознаване от човешкия слух. Ако трябва да бъде възпроизведен такъв тон (B♭−53), от нужда би бил инструмент с диапазон повече от 50 октави под C4 (средно „до“).[1]
Таблицата по-долу съдържа означенията на тоновете от различните октави и тяхната честота.
Честота в херцове | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Октава → Нота ↓ |
Субконтра | Контра | Голяма | Малка | 1-ва | 2-ра | 3-та | 4-та | 5-а | — | — |
C | 16.352 (−48) | 32.703 (−36) | 65.406 (−24) | 130.81 (−12) | 261.63 (±0) | 523.25 (+12) | 1046.5 (+24) | 2093.0 (+36) | 4186.0 (+48) | 8372.0 (+60) | 16744.0 (+72) |
C#/D♭ | 17.324 (−47) | 34.648 (−35) | 69.296 (−23) | 138.59 (−11) | 277.18 (+1) | 554.37 (+13) | 1108.7 (+25) | 2217.5 (+37) | 4434.9 (+49) | 8869.8 (+61) | 17739.7 (+73) |
D | 18.354 (−46) | 36.708 (−34) | 73.416 (−22) | 146.83 (−10) | 293.66 (+2) | 587.33 (+14) | 1174.7 (+26) | 2349.3 (+38) | 4698.6 (+50) | 9397.3 (+62) | 18794.5 (+74) |
E♭/D# | 19.445 (−45) | 38.891 (−33) | 77.782 (−21) | 155.56 (−9) | 311.13 (+3) | 622.25 (+15) | 1244.5 (+27) | 2489.0 (+39) | 4978.0 (+51) | 9956.1 (+63) | 19912.1 (+75) |
E | 20.602 (−44) | 41.203 (−32) | 82.407 (−20) | 164.81 (−8) | 329.63 (+4) | 659.26 (+16) | 1318.5 (+28) | 2637.0 (+40) | 5274.0 (+52) | 10548.1 (+64) | 21096.2 (+76) |
F | 21.827 (−43) | 43.654 (−31) | 87.307 (−19) | 174.61 (−7) | 349.23 (+5) | 698.46 (+17) | 1396.9 (+29) | 2793.8 (+41) | 5587.7 (+53) | 11175.3 (+65) | 22350.6 (+77) |
F#/G♭ | 23.125 (−42) | 46.249 (−30) | 92.499 (−18) | 185.00 (−6) | 369.99 (+6) | 739.99 (+18) | 1480.0 (+30) | 2960.0 (+42) | 5919.9 (+54) | 11839.8 (+66) | 23679.6 (+78) |
G | 24.500 (−41) | 48.999 (−29) | 97.999 (−17) | 196.00 (−5) | 392.00 (+7) | 783.99 (+19) | 1568.0 (+31) | 3136.0 (+43) | 6271.9 (+55) | 12543.9 (+67) | 25087.7 (+79) |
A♭/G# | 25.957 (−40) | 51.913 (−28) | 103.83 (−16) | 207.65 (−4) | 415.30 (+8) | 830.61 (+20) | 1661.2 (+32) | 3322.4 (+44) | 6644.9 (+56) | 13289.8 (+68) | 26579.5 (+80) |
A | 27.500 (−39) | 55.000 (−27) | 110.00 (−15) | 220.00 (−3) | 440.00 (+9) | 880.00 (+21) | 1760.0 (+33) | 3520.0 (+45) | 7040.0 (+57) | 14080.0 (+69) | 28160.0 (+81) |
B♭/A# | 29.135 (−38) | 58.270 (−26) | 116.54 (−14) | 233.08 (−2) | 466.16 (+10) | 932.33 (+22) | 1864.7 (+34) | 3729.3 (+46) | 7458.6 (+58) | 14917.2 (+70) | 29834.5 (+82) |
B | 30.868 (−37) | 61.735 (−25) | 123.47 (−13) | 246.94 (−1) | 493.88 (+11) | 987.77 (+23) | 1975.5 (+35) | 3951.1 (+47) | 7902.1 (+59) | 15804.3 (+71) | 31608.5 (+83) |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scientific pitch notation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |