Североизточнокавказки езици Нахско-дагестански езици | |
Разпространение | Дагестан, Ингушетия, Чечня |
---|---|
Говорени от | 2 300 000 души |
Систематизация по Ethnologue виж | |
Севернокавказки Североизточнокавказки езици Авароандийски Даргийски Киналугски Лакски Лезгински Нахски Цезки | |
Североизточнокавказки езици в Общомедия |
Нахско-дагестанските езици са разпространени предимно в източната част на Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), отчасти в Азербайджан, Грузия, Турция.
Делят се на няколко групи, родството между които не е напълно изяснено.
Нахско-дагесанските езици притежават богата фонетична система (до 60 съгласни и до 30 гласни в някои езици). За разлика от абхазо-адигейските езици имат силно развита именна система, която включва даже няколко местни падежа.
Нахско-дагестанските езици представляват загадка за лингвистиката. Някои езиковеди (Дяконов и Старостин) намират прилика между древните хуритски и урартски езици и нахско-дагестанските езици. Хуритският език е бил разпространен на територията на Плодородния полумесец през 3 и 2 хилядолетие пр. Хр., а урартският език се е говорил на територията на Източна Турция (около езерото Ван) между 1000 и 500 г. пр. Хр.
В нахско-дагестанския праезик са възстановени много понятия, свързани със земеделието, което предполага връзка с културата на Плодородния полумесец.
Североизточнокавказки езици
| |||
Аваро-андийски | аварски | андийски | ахвахски | багвалински | ботлихски | годоберински | каратински | тиндински | чадаколобски | чамалински | ||
Даргийски | гапшиминско-бутрински | даргийски | кайтагски | кубачински | муирински | мюрего-губденски | сирхински | урахински | цудахарски | ||
Киналугски | киналугски | ||
Лакски | лакски | ||
Лезгински | агулски | арчински | будухски | кръзки | лезгински | рутулски | табасарански | цахурски | ||
Нахски | бацбийски | ингушки | чеченски | ||
Цезки | бежтински | гинухски | гунзибски | инховарски | хваршински | цезки | ||
Забележки: †мъртъв език |