Национална печатница (Бразилия)

Национална печатница
Imprensa Nacional
Сградата на Националната печатница в град Бразилия
Информация
Абревиатура	IN
Основаване	13 май 1808 г.
Тип	орган на федералната администрация
Юрисдикция	Федерално правителство на Бразилия
Седалище	Бразилия (Федерален окръг), Бразилия
Висшестоящ орган	Главен секретариат на президентството
Уебсайт	www.in.gov.br
Национална печатница в Общомедия

Национална печатница (на португалски: Imprensa Nacional) е орган на федералното правителство в Бразилия, негово официално издателство, чиято основна дейност е публикуването на Официалния вестник на Съюза и стопанисването на Музея на печата. Представлява част от административната структура на Главния секретариат на президентството.^[1]

История

Историята на Националната печатница датира от началото на XIX век, когато кралският двор на Португалия резидира в Бразилия по време на Наполеоновите войни. На 13 май 1808 г. с декрет на принца регент Жуао в Рио де Жанейро е създадена Придворна печатница, която трябва да публикува всички актове на властта – цялото законодателство, дипломатически документи от различните кралски служби – и всякакви други произведения.^[2][3][4] Първоначално печатницата е поставена на подчинение на Секретариата за външните работи и войната, а основаването ѝ бележи края на дългата забрана за отваряне на печатници в Бразилия, която действа през колониалния период.^[2] На следващата година излиза и първият брой на първия вестник в Бразилия – Вестник на Рио де Жанейро (Gazeta do Rio de Janeiro).^[5] След като Педро I провъзгласява независимостта на Бразилия от португалската корона, Придворната печатница става официална печатница на властта в Бразилия. През 1862 г. по идея на маркиз Де Олинда, първи министър на империята, всички нормативни актове на властта започват да се публикуват в Официален вестник.

През 1877 г. е открит Дворецът на печата, който е специално проектиран да помещава Придворната печатница и цялата типографска техника, която тя притежава. На 15 септември 1911 г. пожар нанася сериозни щети на сградата, унищожавайки и част от историческата ѝ колекция, в това число и архива с документи и публикации на печатницата.^[6]

През 1940 г. Жетулиу Варгас открива ново седалище на печатницата, което заменя предишната, вече остаряла сграда. От 1994 г. Националната печатница започва да използва и електронни ресурси.

На 13 май 1982 г. е създаден и Музеят на печата, чиито колекции илюстрират историята на печата в Бразилия. Мзеят провежда ежегоден конкурс, организиран в три модула: илюстрации, редактиране и статии.

От 2017 г. Националната печатница започва да издава Списание на Националната печатница, чиято редакционна линия е фокусирана върху новите процеси, форми и технологии в областта на разпространението, публикуването и комуникацията в публичния и в частния сектор. Достъпът до информация (прозрачността) за гражданите, подобряването на обществената комуникация, примери, които вече са приети в други страни, напредъкът в областта на информационните технологии, човешките ресурси и управлението са теми от основен интерес за изданието.^[7]

Галерия

• 
  Гравюра на стария дворец, в който се е помещавала Националната печатница в Рио де Жанейро.^[8].
• 
  Лого на Националната печатница, върху което е избразена сградата, открита през 1940 г.
• 
  Паметно издание – факсимилие на Бразилската конституция от 1891, отпечатано от Националанта печатница.
• 
  Паметно издание за Централната железопътна линия на Бразилия (Estrada de Ferro Central do Brasil), публикувано от Националната пчатница през 1908
• 
  Пощенска картичка от 1905 г. със стария Дворец на печата
• 
  Брошура със Закона за националните символи на Бразилия от 1942 г.
• 
  Проект на Конституция на Бразилската империя, отпечатан през 1823 г.

Бележки

1. Lei LEI Nº 13.844, DE 18 DE JUNHO DE 2019, Art. 8º//Presidência da República, Secretaria-Geral Subchefia para Assuntos Jurídicos
2. Camargo, Angélica Ricci. Impressão Régia // MAPA – Memória da Administração Pública Brasileira. Archivo Nacional, 10 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2020-01-13. Посетен на 13 януари 2020.
3. Camargo, Angélica Ricci. Tipografia Nacional // MAPA – Memória da Administração Pública Brasileira. Archivo Nacional, 11 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2020-01-13. Посетен на 13 януари 2020.
4. Areu, Márcia. Impressão Régia do Rio de Janeiro: novas perspectivas. // SEMINÁRIO BRASILEIRO SOBRE LIVRO E HISTÓRIA EDITORIAL (1.). 2004. Архивиран от оригинала на 2018-12-25. Посетен на 23 януари 2020.
5. LIMA, Rui. A Criação do Diário Oficial. Rio de Janeiro; Departamento de Imprensa Nacional, 1978.
6. DOU – Ano CLIII Nº – 173, página 2. ISSN 1677 – 7042. Brasília – DF, quinta-feira, 8 de setembro de 2016
7. REVISTA IMPRENSA NACIONAL – NOVOS RUMOS DA COMUNICAÇÃO PÚBLICA // Portal da Imprensa Nacional. Архивиран от оригинала на 2017-12-30. Посетен на 30 декември 2017.
8. DUNLOP. C. J. Rio Antigo. Volume I. Rio de Janeiro; Grafica Laemmert Ltda, 1955

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Imprensa Nacional в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​