За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Начална скорост (на куршума) е скоростта на движение на куршума при дулния срез на ствола.
За начална скорост се приема условната скорост, която е малко по-голяма от дулната и по-малка от максималната. Тя се определя по опитен път с последващи разчети. Дулната скорост силно зависи от дължината на ствола: колкото е по-дълъг ствола (цевта), толкова повече време барутните газове могат да въздействат на куршума, ускорявайки го. За пистолетните патрони дулната скорост е в рамките на 300 – 500 m/s, за междинните и винтовъчните е 700 – 1000 m/s.
Величината на началната скорост на куршума се указва в таблиците за стрелба и в бойните характеристики на оръжията.
При увеличение на началната скорост се увеличава далечината на полет на куршума, далечината на прекия изстрел, поразяващите свойства на куршума и пробивно действие на куршума, а също така се намалява под влиянието на външните условия на неговия полет.
Даже обикновените куршуми, които имат началната скорост над 1000 m/s, обладават мощно фугасно действие. Това фугасно действие има експанзивен ръст, при който началната скорост преминава границата от 1000 m/s.
Дължината на ствола и масата на барутния заряд се увеличават при конструирането на оръжието до най-рационалните размери.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Начальная скорость пули“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |