Неготино

Тази статия е за града в Северна Македония. За селото в Полога вижте Неготино (община Врабчище). За града в Сърбия вижте Неготин.

---

Неготино Неготино
— град —
Центърът на Неготино
Неготино 41.483889, 22.089167 Неготино
Страна	Северна Македония
Регион	Вардарски
Община	Неготино
Географска област	Тиквеш
Площ	132,9 km²
Надм. височина	165 m
Население	13 284 души (2002)
Пощенски код	1440
Телефонен код	+389 043
МПС код	NE
Официален сайт	www.negotino.gov.mk
Неготино в Общомедия

Него̀тино (в по-старата литература понякога и Неготин; изписване до 1945 година: Нѣготино, Нѣготинъ; на македонска литературна норма: Неготино) е град в Северна Македония. Според преброяването от 2002 година има население от 13 284 души. Градът е център на община Неготино.

География

Неготино се намира в централната част на Северна Македония, по поречието на река Вардар, близо до град Велес. Заема основна част от Тиквешката котловина. Наблизо минава главният път Скопие – Гевгели (част от пътя Белград – Атина).

През града тече Тимяничката река.

История

Най-старото селище на територията на Неготино е основаният през III век пр. Хр. Антигония. Сегашното му име е славянизиран вариант на гръцкото име. Градът е средище на богат на археологически разкопки район. През късното Средновековие градът се развива като център на занаятите и винопроизводството.

В Османската империя

Неготино през Първата световна война

В XIX век Неготино е подчертано българско селище в Тиквешка кааза на Османската империя. В градчето никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.^[1] През май 1878 година хаджи Арсо и Христо Николов от името на Неготинската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.^[2]

Изглед към града.

След войната екзархийското дело в Неготино е възстановено. Български свещеник в Неготино е отец Пантелеймон Поппешов.^[3] В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише:

„

[Неготино] е било седалище на камака[мин]. То е най-свободното село [в Тиквеш] и има най-добрия пазар. Има около 350 хр[истиянски] и около 70 тур[ски] къщи.[4]

“

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Неготино има 2395 жители, от които огромната част съставляват българите, от българското население 1925 са християни, а 320 мохамедани, други етноси населяващи паланката са власите – 90 души и циганите – 60 души.^[5] В 1901 година българският учител в Неготино Георги Зердев от Прилеп и поп Ташо Стефанов са заточени след Солунската афера в Бодрум кале.^[6]

Краят на писмо на Неготинската българска община до Димитър Робев, 26 февруари 1870 година

Печат на българската църковна община в Неготино

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 2728 българи екзархисти, 5 гърци и 6 власи и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище.^[7]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

„

Неготин [е] стар каймакамски център – брои около 350 – 400 същи, от които само около 50 са мохамедански. Останалите са българи екзархисти. Селото е богато и има седмичен пазар.[8]

“

Неготино през Първата световна война

При избухването на Балканската война през 1912 година двадесет и шест души от Неготино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

Според съобщение на Глигор Варналиев, главен учител в Кавадарци през януари 1913 г. Черна ръка предприема обезоръжителна акция в Тиквешко и в Неготино, без да са обезоръжени турците, е предприет щателен обиск на българските къщи, съпроводен с масови насилия и грабежи. Бити са Мише Бакалов, близък на войводата Тодор Стоянов, Доно Мойсов, у когото квартирува струмишкият български владика, Гълъб Горчев и Алексо Сопотчето, който умира от побоя.^[10]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Неготино е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 230 души от селището.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неготин (Negotin) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.^[11]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стоян Косталевски е български кмет на Неготино от 1 септември 1941 година до 29 март 1944 година. След това кмет е Пане Николов Апостолов (8 юли 1944 – 9 септември 1944).^[12]

Население

Според преброяването от 2002 година Неготино има 13 284 жители.^[13]

Националност	Всичко
македонци	12 994
албанци	1
турци	46
роми	74
власи	11
сърби	117
бошняци	1
други	40

Основен поминък

Климатичните условия в котловината предполагат развитието на лозарството (годишно 20 – 25 хиляди тона грозде) и винопроизводството. Освен това се отглежда тютюн, зеленчуци, житни култури.

Забележителности

Построената през 1821 година часовникова кула (Саат кула).

Редовни събития

• Празникът на общината се отбелязва на 8 ноември – датата на изтегляне на немските войски през 1944 г.
• Фестивал на виното – всяка година на празника на Св. Трифон Зарезан – 14 февруари
• Манастирска вечер и Неготински панаир – всяка година на Малка Богородица – 20 – 23 септември

Побратимени градове

• Попово, България

Личности

Григорий Попдимитров

 Основна статия: Неготинчани

В Неготино са родени българските революционери Пано Измирлиев, Петър Самарджиев, Борис Филипов и други. Сред известните неготинчани са и българският учител и революционер Тодор Камчев, българските просветни и църковни дейци Григорий Попдимитров, Пантелеймон Поппешев и ученият от Северна Македония с българско самосъзнание Апостол Методиев. От Неготино са и югославският политик Боро Чаушев, политикът от Северна Македония Георги Спасов и актьорът Бранко Гьорчев.

Вижте също

• Списък на градовете в Северна Македония

Литература

• Филипоски, Илија. Неготинскиот говор. Скопје, 1952.

Външни препратки

• Официален сайт на община Неготино Архив на оригинала от 2008-02-04 в Wayback Machine.

Бележки

1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
6. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104 – 105. (на френски)
8. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
11. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
12. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007