Нелсън (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нелсън.
| Нелсън | |
 | |
 Карта на водосборния басейн на река Нелсън | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Канада (провинция Манитоба) |
| Дължина | 644 km |
| Водосб. басейн | 892 300 km² |
| Отток | 2370 m³/s |
| Начало | |
| Място | езерото Уинипег |
| Координати | |
| Надм. височина | 217 m |
| Устие | |
| Място | Хъдсънов залив, Северен ледовит океан |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Ширина | 25 m |
| Нелсън в Общомедия | |
Нелсън (на английски: Nelson River) е река в централната част на Канада, провинция Манитоба, вливаща се в Хъдсъновия залив на Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 2575 км[1], заедно с реките Саскачеван, Саут Саскачеван и Боу ѝ отрежда 4-то място в Канада. Дължината само на река Нелсън е 644 км.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Нелсън изтича от североизточния ъгъл на езерото Уинипег на 217 м н.в. и веднага навлиза в проточното езеро Плейгрин, на същата надморска височина. След като премине 30 км през него изтича от източната му част и продължава на североизток, като се разделя на множество ръкави с острови между тях. На 54° 30′ с.ш. и 97° 35′ и.д. навлиза от югоизток в езерото Крос (207 м н.в.), преминава през него в северозападна посока, изтича от езерото и след около 30 км навлиза в друго проточно езеро — Сипиуеск (183 м н.в.). След като изтече от североизточния му ъгъл река Нелсън продължава на североизток и на достига до първата (Келси, височина 17 м) от четирите язовирни стени построени по течението ѝ. След това завива на изток, навлиза в езерото Сплит (167 м н.в.), преминава през него и навлиза в следващото езеро (язовир) Стивънс (140 м н.в.). Тук на при град Гилам е построена втора преградна стена (Кетъл, височина 30 м). След изтичането си от язовира Стивънс Нелсън отново се насочва на североизток, преминава през третата язовирна стена (Лонг Спърс, височина 26 м) и при град Сънданс преодолява и последната, четвърта язовирна стена (Лаймстоун, височина 28 м), на . От там до устието си (последните 100 км) реката тече бавно и в този си участък е плавателна. Влива се чрез дълъг (25 км) и широк (9,7 км) естуар в Хъдсъновия залив.
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на реката е 892 300 km2, от които в Канада са 712 300 km2, а в САЩ 180 000 km2[1]. Огромният водосборен басейн на Нелсън обхваща части от четири канадски провинции — Албърта (около 30% от площта на провинцията), Саскачеван (около 40%), Манитоба (около 50%) и Онтарио (югозападната част) и четири американски щата — Минесота (северната и северозападна част), Северна Дакота (източната част), малка част от североизточния ъгъл на Южна Дакота и съвсем малък участък от най-северозападната част на щата Монтана.
Водосборният басейн на Нелсън граничи с други 8 водосборни басейна:
- на север – с водосборния басейн на река Чърчил, вливаща се в Хъдсъновия залив;
- на северозапад – с водосборния басейн на река Атабаска, от системата на река Маккензи;
- на запад – с водосборния басейн на река Колумбия, вливаща се в Тихия океан;
- на юг – с водосборния басейн на река Мисисипи, вливаща се в Мексиканския залив;
- на югоизток – с водосборния басейн на река Сейнт Лорънс, вливаща се в Атлантическия океан;
- на изток – с водосборните басейни на реките Олбани, Северн и Хейс, вливащи се в Хъдсъновия залив;
В река Нелсън се вливат 3 по-значителни притока: два големи – леви (Грас и Бърнтуд) и един по-малък – десен (Гунисао). Горното течение на река Бърнтуд е съединено чрез канал с река Чърчил, от която се прехвърля вода в Нелсън за повишаване производството на електроенергия.
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишният среден дебит в устието на реката е 2370 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през май и юни, а минималния – февруари-март. Дъждовно-снегово подхранване. От ноември до май реката замръзва. Плавателна на 100 км от устието.
Селища, икономическо значение
[редактиране | редактиране на кода]По течението на реката има само 5 малки населени места:
- Норуей Хаус (на брега на езерото Плейгрин)
- Крос Лейк (на малък остров в езерото Крос)
- Келси (при първата язовирна стена)
- Сплит Лейк (на северния бряг на езерото Сплит)
- Гилам (на югоизточния бряг на езерото Стивънс)
- Сънданс (при последната-четвърта язовирна стена)
На четирите язовирни стени са построени общо 13 ВЕЦ-а, като най-голямата от тях (211 MW) е при Келси, която снабдява с електроенергия никеловия комбинат в близкия град Томпсън.
Откриване и изследване на реката
[редактиране | редактиране на кода]Устието на река Нелсън е открито през есента на 1612 г. от английския полярен изследовател сър Томас Батън, който кръщава новооткритата река в чест на своя щурман Джеймс Нелсън, починал по време на зимуването на експедицията в устието на реката[2].
През 1688 г. в устието на Нелсън компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, построява търговско селище (фактория) Форт Нелсън (сега не съществува), което става изходен пункт за множество търговски агенти на компанията навлизащи във вътрешността на Канада[2].
Към началото на 1690-те години цялото течение на реката е вече открито и първично изследвано от търговските агенти на компанията.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-30.
- ↑ а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 138 и 191.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nelson River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |