Неотропични папагали
| Неотропични папагали | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Неотропични папагали в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Неотропичните папагали (Arinae) са едно от двете подсемейства на семейство Папагалови (Psittacidae). То обхваща най-големите и може би най-пъстроцветни представители сред папагалоподобните.
Ареал
[редактиране | редактиране на кода]Птиците от подсемейство неотропични папагали обитават екваториалните и тропически гори на Централна и Южна Америка. Отделни видове се срещат и на някои от Малките Антилски острови.
Като цяло ареалът им се простира от южно Мексико до Аржентина. Има видове, които се срещат дори в Патагония, Огнена Земя и Андите.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Подсемейство неотропични папагали обединява около 160 вида птици и е най-голямото подсемейство сред папагалоподобните. Към него спадат най-едрите представители на целия разред – папагалите ара, като най-голям е хиацинтовият ара, чиято дължина е над 1 метър. Това е най-големият папагал в света. Характерно за почти всички представители на това подсемейство е ярката им окраска, с наситено червено, синьо, жълто или зелено оперение. Пъстрите краски помагат на птиците да се различават помежду си в гъстите гори. Всеки вид си има точно определена гама от краски, типична само за него.[1][2][3][4][5][6]
- Подсемейство Неотропични папагали
- Род Bolborhynchus – Дебелоклюни папагали
- Род Brotogeris – Тънкоклюни папагали
- Род Deroptyus – Ветрилни папагали
- Род Forpus – Врабчови папагали
- Род Hapalopsittaca – Пигмейски амазони
- Род Myiopsitta – Монашески папагали
- Род Nannopsittaca – Зелени врабчови папагали
- Род Pionites – Белокоремни папагали
- Род Psilopsiagon – Планински папагали
- Род Touit – Пъстроопашати папагали
- Триб Arini – Същински неотропични папагали
- Род †Conuropsis – Каролински папагали
- Род Anodorhynchus – Хиацинтови ари
- Род Ara – Ари
- Род Aratinga – Аратинги
- Род Cyanoliseus – Патагонски папагали
- Род Cyanopsitta – Спиксови ари
- Род Diopsittaca
- Род Enicognathus – Изумрудени папагали
- Род Eupsittula
- Род Guaruba – Златни папагали
- Род Leptosittaca – Андски папагали
- Род Ognorhynchus – Жълтоухи папагали
- Род Orthopsittaca – Червенокоремни ари
- Род Primolius
- Род Psittacara
- Род Pyrrhura – Червеноопашати папагали
- Род Rhynchopsitta – Дебелоклюни ари
- Род Thectocercus – Синьочели аратинги
- Триб Androglossini – Амазонски папагали
- Род Alipiopsitta – Жълтолики папагали
- Род Amazona – Амазони
- Род Graydidascalus – Късоопашати папагали
- Род Pionopsitta – Червеночели папагали
- Род Pionus – Пиони
- Род Pyrilia
- Род Triclaria – Синьокоремни папагали
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Счита се, че всички птици от това подсемейство са наследници на един вид птица. Разделението на различни видове започнало през късния миоцен преди около 10 млн. години и продължило през плейстоцена. Вследствие различните геологически фактори в Южна Америка се появили различни видове. Поради това днес повече от 90 % от видовете живеят в района на басейна на река Амазонка и високите плата на Гвианската планинска земя, където има много ендемити. При свързването на Южна Америка със Северна Америка преди 2 милиона години в района на Панамския провлак някои видове се разпространили в Централна Америка. Така се е получило огромното разнообразие на птиците от това подсемейство.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Птиците от подсемейство неотропични папагали се считат за едни от най-дълголетните видове не само сред папагалоподобните, но и в целия животински свят. Най-дългоживеещи са представителите на род ара. Някои видове ара могат да живеят повече от 120 години.
Папагалите от това подсемейство се хранят предимно с плодове и различни насекоми. Почти всички видове обитават екваториалните и тропични гори, но някои видове се срещат и в саваните.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Joseph, Leo и др. A revised nomenclature and classification for family-group taxa of parrots (Psittaciformes) // Zootaxa 3205. 2012. DOI:10.11646/zootaxa.3205.1.2. с. 26 – 40.
- ↑ Macroevolutionary patterns in the diversification of parrots: effects of climate change, geological events and key innovations // Journal of Biogeography 38 (11). 2011. DOI:10.1111/j.1365-2699.2011.02555.x. с. 2176 – 2194.
- ↑ Molecular systematics of two enigmatic genera Psittacella and Pezoporus illuminate the ecological radiation of Australo-Papuan parrots (Aves: Psittaciformes) // Molecular Phylogenetics and Evolution 59 (3). 2011. DOI:10.1016/j.ympev.2011.03.017. с. 675 – 684.
- ↑ Wright, T.F. и др. A Multilocus Molecular Phylogeny of the Parrots (Psittaciformes): Support for a Gondwanan Origin during the Cretaceous // Mol Biol Evol 25 (10). 2008. DOI:10.1093/molbev/msn160. с. 2141 – 2156.
- ↑ Schweizer, M. и др. The evolutionary diversification of parrots supports a taxon pulse model with multiple trans-oceanic dispersal events and local radiations // Molecular Phylogenetics and Evolution 54 (3). 2009. DOI:10.1016/j.ympev.2009.08.021. с. 984 – 94.
- ↑ de Kloet, RS. The evolution of the spindlin gene in birds: Sequence analysis of an intron of the spindlin W and Z gene reveals four major divisions of the Psittaciformes // Molecular Phylogenetics and Evolution 36 (3). 2005. DOI:10.1016/j.ympev.2005.03.013. с. 706 – 721.