Неофит VII Константинополски | |
вселенски патриарх | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1806 г.
|
Религия | православие |
Неофит VII Константинополски (на гръцки: Πατριάρχης Νεόφυτος Ζ΄) е вселенски патриарх на два пъти от 1789 до 1794 година и от 1798 до 1801 година.[1][2]
Роден в гръцко семейство в Смирна със светско име Николаос. Завършва известното евангелско училище в Смирна, където учител му е йеромонах Йеротей Дендринос.[2] Противник е на популяризирането на религиозни текстове, смятайки, че това ще доведе до вулгаризирането им.[3] Служи като велик архидякон на Вселенската патриаршия.[2]
През май 1771 година е избран и по-късно ръкоположен за маронийски митрополит.[2]
На 1 май 1789 година, с началото на управлението на султан Селим III, е избран за вселенски патриарх,[2] като около честността на избора му остават съмнения.[1] Управлението му в Цариград е смятано за достойно.[1]
На 1 март 1794 година е принуден да подаде оставка.[2][1] Първоначално е заточен на остров Халки, а след това на Родос, на Патмос и накрая на Света гора.[2]
На 19 декември 1798 година е избран повторно за вселенски патриарх.[2] По време на управлението му е възстановена Великата народна школа и са основани много училища.[1] Неофит нарежда бившите патриарси, свалени от катедрата, да не живеят в границите на Константинополската архиепископия. Той също така открива нова митрополия на Корфу и съдейства за издаването на два канонични сборника – Κανονικόν от монах Христофор и Πηδάλιον от Никодим Светогорец .
На 17 юни 1801 година отново се оттегля и е заточен в светогорския манастир Симонопетра. Към края на 1804 година му е разрешено да се установи в Енос, Тракия.[2]
Умира през 1806 година.[2]
? | → | маронийски митрополит (1771 – 1 март 1794) |
→ | ? |
Прокопий I | → | вселенски патриарх (май 1789 – 1 март 1794) |
→ | Герасим III |
Григорий V | → | вселенски патриарх (1798 – 17 юни 1801) |
→ | Калиник V |