Нерези

За скопските села вижте Горно, Средно и Долно Нерези.
Нерези
Нерези
— село —
41.3394° с. ш. 20.6031° и. д.
Нерези
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина1096 m
Население213 души (2002)
Пощенски код6337
Нерези в Общомедия

Нерези или Нерезе (на македонска литературна норма: Нерези; на албански: Nerezi) е село в Северна Македония, в община Струга.

Геграфия

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Дримкол в източните склонове на планината Радук.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Селяни от Нерези в 1910 година
Гробищната църква „Свети Георги“

В XIX век Нерези е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нерези (Nérézi) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 123 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Нерези има 500 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нерези е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 46 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нерези има 46 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези има 368 българи екзархисти и функционират българско и сръбско училище.[5] През март 1906 година, след сражение в Нерези между четата на Милош Павлов и турски аскер, кметът на селото, Тодор, е застрелян от командващия турските части.[6]

Към 1910 година в селото има само две сърбомански къщи – тази на сръбския учител Ангел Иванов и чичо му.[7] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нерези има 53 български екзархийски и 2 патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител и 5 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 76 души от Нерези са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Във войните за национално обединение на България 13 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[10]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 213 жители.[12]

Националност Всичко
северномакедонци 212
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети великомъченик Георги“, „Свети Никола“, „Свето Възнесение Христово“ („Свети Спас“), „Въведение на Пресвета Богородица – Пречиста“.[13]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Нерези
Ильо Наумов от Ябланица и Алексо Новов от Нерези
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
  • Аврам Иванов, македоно-одрински опълченец, старши подофицер, 20 (26)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, убит при Султан тепе на 18 юни 1913[14][15]
  • Алексо Новов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Зарче Филипов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина (1892 – 1960)
  • Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (23)-годишен, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[16]
  • Йован Танев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Йордан Анастасов, македоно-одрински опълченец, каменоделец, основно образование, 4 рота на 1 дебърска дружина[17]
  • Йоан Бабунов (? - 1903), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
  • Панде Димитров, български революционер, деец на ВМОРО
  • Панде Ильов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Петре Иванов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Тане Мартинов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Траян Мартиноски (1951 – 1999), писател от Северна Македония
  • Янко Тасев (1876 – 1943), български строителен предприемач
Починали в Нерези

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
  6. ↑ Дебър, година ІІ, брой 5, 24 март 1906, с. 3.
  7. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 3.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
  11. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 68.
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  13. ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 272.
  15. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 1
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“