Нижеполе

Нижеполе Нижеполе
— село —
Гръцкото училище и църква в Нижеполе
Нижеполе 41.0111, 21.2458
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	1235 m
Население	186 души (2002)
Пощенски код	7205
МПС код	BT
Нижеполе в Общомедия

Нижѐполе или Нижо̀поле (на македонска литературна норма: Нижеполе; на албански: Xhinxhopolë; на гръцки: Νιζόπολη, Низополи, на румънски: Nijopole) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония. Селото традиционно има влашко мнозинство.

География

Разположено е в планината Баба в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.^[1]

История

Панорама на Нижеполе в 1905 г. Фото: Братя Манаки

Ктиторски надпис на гръцкото училище в Нижеполе с имената на митрополит Амвросий Пелагонийски и Константинос Бембис

Статути на румънското Национално общество „Нижополе“, 1905 година

През XIX век Нижеполе е голямо смесено българо-влашко село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е изградена в 1835 година.^[2] От ΧΙΧ век е и подпелистерската църква „Свети Атанасий“. В селото има и джамия. Жителите на Нижеполе имат търговски връзки с Тесалия.^[3] В 1870 година е открито гръцко училище, което е закрито в 1914 година от сръбските власти.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Низополис (Nizopolis) живеят 1000 гърци.^[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.^[5]

През 1881 година Гушу Марку открива в Нижополе румънско училище.^[6]

Густав Вайганд, „Аромъне“, 1894 г.

„...селото Низополе, въ което стигнахме слѣдъ 1 1/2 часа по-добъръ пѫть. Прѣзъ селото протича рѣкичката Драгоръ, която извира отъ близката планина Перистери. Това село има около 2000 души и почти по-голѣмата часть отъ тѣхъ произлизатъ отъ Грамости; има и доста фарсериоти и около 20 мухамедо-албански фамилии.“^[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Нижо Полье или Джинджо Полье има 2030 жители, от тях 190 са българите християни, 250 арнаутите християни и 1590 власите християни.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нижополе е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 212 къщи.^[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година българите в Нижополе минават под върховенството на Българската екзархия.^[10] В Нижеполе се появява румънската пропаганда и част от жителите му изоставят гърцизма. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нижополе има 160 българи екзархисти и 780 власи и функционират гръцко и румънско училище.^[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Нижеполе е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[12]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Книжеполе е център на община в Битолска селска околия, в която влиза единствено самото село. Жителите му са 1328 души.^[13]

В 1961 година Нижеполе има 577 жители. След това от селото започва масова емиграция, като най-голям брой нижеполци се изселват в Битоля, в отвъдокеанските държави и в Европа.^[1] Според преброяването от 2002 година селото има 186 жители самоопределили се както следва:^[14]

Националност	Всичко
северномакедонци	47
албанци	30
турци	4
роми	0
власи	105
сърби	0
бошняци	0
други	0

В Нижеполе е разположен Нижеполският манастир „Свети Йоан Златоуст“.

Личности

Родени в Нижеполе

• Васил Толев Цановски (1922 – 1944), югославски партизанин, деец на НОВМ и партизанин от трета македонска ударна бригада^[15]
• Василе Ковата (1879 – 1942), румънски издател и адвокат
• Васко Ташковски (р. 1937), художник от Северна Македония
• Гена Наковска (р. 1959), арумънска поетеса
• Димитриос Чогос, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[16]
• Михаил Карагас, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[17]
• Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[18]
• Николаос, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[19]
• Николаос Мораитис (? - 1906), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[20]
• Себис, благодетел на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[21]
• Теодорос Адам, гръцки андартски капитан
• Теодорос Мораитис, деец на от гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[22]
• Стерьос Мораитис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония^[23]

Литература

• Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.

Бележки

1. Нижеполе // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2023-07-13. Посетен на 31 юли 2018.
2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 37. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
3. Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Νιζόπολη^{[неработеща препратка]}
4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
6. „Lumina“, октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, цит. по Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 39.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
13. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
14. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007 
15. Сайт с информация за партизанското движение в Македония, архив на оригинала от 8 май 2014, https://web.archive.org/web/20140508014511/http://www.sojuznaborcibitola.org.mk/1944.htm, посетен на 9 февруари 2011 
16. Τσόγκος Δημήτριος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
17. Καράγκας Μιχαήλ - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
18. Μωραΐτης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
19. Νικόλαος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
20. Μωραΐτης Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
21. Σέμπης - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
22. Μωραΐτης Θεόδωρος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
23. Μωραΐτης Στέργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.