Никола Киров

Никола Киров
български революционер
Роден
Починал
2 август 1962 г. (82 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Никола Киров в Общомедия

Никола Киров Трайков, известен като Майски, Ноги,[1] Орлов и Гарибалди[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Никола Киров като млад
Васил Христов, Никола Киров, Таки Ашлакот и Ташко Попхристов.

Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в Крушево, тогава в Османската империя. Родът му по произход е от охридското село Свинища. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в българската гимназия в Битоля, откъдето е изключен през 1898 година при бунт против екзархийската администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

През 1902-1903 година е учител в село Баница, Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.[5]

През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република. Последните ѝ мигове си спомня така:

„ По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на „Слива“ юначни „разбойници.“[6] “

След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в Емборе.[7]

Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в Ихтиман.

В 1910 година е назначен за главен български учител в Дебър, но при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на Блаже Кръстев и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.[8][9] В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество „Свети Иван Бигор“, на което той става председател, Александър Стрезов – секретар, Петър Алексиев – касиер, а Васил Велев – член на Управителното тяло.[10]

През учебната 1911/1912 година е директор в училището в Ресен.

След Междусъюзническата война с цялото си семейство се прехвърля в България, завършва правни науки в Софийския университет и работи като учител и финансов служител, но и не спира да се занимава с революционна дейност.[11] Участва в дейността на Македонската федеративна организация.

През пролетта на 1914 година е изпратен като български главен учител в Корча, където да работи с българския архиерейски наместник за Албания Търпо Поповски. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.[12]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[13] През 1923 година издава романа „Илинден“, в който приписва на героя си Никола Карев създаването на Крушевския манифест.

Автор е на научните трудове „С поглед към Македония“, „Крушово и борбите му за свобода“ (1935), „Епопеята на Крушево“, „Светлина към тъмнината“ и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание „Илюстрация Илинден“.

Умира през 1962 година.[14][15] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[16]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26, 62, 72, 73.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 307 – 308.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  5. ↑ Киров, Никола. Спомени и преживелици, Македония, год. VI, бр. 1760, 2 септември 1932, с. 4, бр. 1761, 3 септември 1932, с. 4, бр. 1762, 5 септември 1932, с. 4.
  6. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 372.
  7. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  10. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 1.
  11. ↑ Баждаров, Георги, „Моите спомени“
  12. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 151.
  13. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 218.
  15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 76 – 77.
  16. ↑ ДАА, Фонд № 933К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“