Николай Бинев
| Николай Бинев | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 декември 2003 г.
|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Почетно звание „Заслужил“ Почетно звание „Народен“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Домна Ганева |
| Деца | 2 (един от които е Велизар Бинев, р. 1967 г.) |
| Уебсайт | |
Николай Димитров Бинев е български театрален, кино, телевизионен актьор и певец. Роден на 5 юли 1934 г. в Сливен, починал на 8 декември 2003 г. в София.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1958 г. завършва ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Прочут е с многобройните си кино- и театрални превъплъщения, както и с отдадената си работа за Младежкия театър (от 1959 г.). Дебютира с Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, като получава първа награда за нея. Сред коронните му роли са Салиери от „Амадеус“ на Питър Шафър и юбиляря от „Лебедова песен“ на Чехов. Режисирал е седем постановки, сред които „Всички мои синове“ от Артър Милър, „Аз чакам знак“ от Гибсън, „Лунните невени“ от Пол Зинел, а на няки от тях е и преводач.[1]
Николай Бинев е канен в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе само на негова сцена (с изключение на месеците на задължително разпределение, когато играе на сцената в Русе – 1958 г.). Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки. През последните години на своята кариера участва в продукциите на чуждестранни режисьори и се снима с популярни чуждестранни актьори като Катрин Деньов (във филма „Изток – запад“). Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1972)
- Народен артист (1984)
- Орден „Св. св. Кирил и Методий II степен“ (1971)
- I награда на II национален преглед на българската драма и театър (1959) за ролята на Андрей от „Всяка есенна вечер“
- Награда за най-добра мъжка роля на МФ на тв театри (1971)
- Голямата награда на фестивала Златната роза Варна (1976) за ролята на деликатния във филма Допълнение към закона за защита на държавата
- Наградата на София за ролята на Стубел в пиесата „Атестация“ (1979) на Лозан Стрелков.
- Наградата на София за ролята на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне в лицето на сценариста и режисьора.
- Наградата на САБ (1981)
- Наградата на СБФД (Съюза на българските филмови дейци) за мъжка роля на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне (1985)
- Наградата на Международната академия за актьорско майсторство в Париж (1993) за актьорско майсторство.
- Аскеер (2): за водеща мъжка роля в спектакъла „Две усмивки на Чехов“ 1995) и за цялостно творчество през 2000 г.
- Златно перо
- Златна муза
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми/ сериали | Роля |
|---|---|---|
| 2004 | Омагьосаният замък | |
| 2004 | Бягството на невинните (La fuga degli innocenti) (Италия) | Абрахам |
| 2003 | Ловец на сънища (Alien Hunter) (САЩ/ България) | д-р Алекси Гийрах |
| 2002 | Извън контрол (Derailed) (САЩ/ Аруба) | Винсент |
| 2000 | Пансион за кучета | Филип Божилов Божилов |
| 2000 | Разбойници-коледари (6 серии) | магьосникът |
| 1999 | Изток - Запад (Est – Ouest) (Франция/ Испания/ Русия/ Украйна/ България) | Сергей Василиевич Козлов |
| 1999 | Мост на дракони (Bridge of Dragons) (САЩ) | доктора |
| 1999 | Кървав спорт 4 (Bloodsport: The Dark Kumite) (САЩ) | |
| 1998 | Синбад: Битката срещу мрачното кралство (Sinbad: The Battle of the Dark Knights) (САЩ) | Поп-Поп |
| 1997 | Бюро за убийства (Mordbüro) (Франция/Белгия/Канада) | |
| 1997 | Суламит (България/ Франция) | |
| 1994 | Любовни сънища | |
| 1993 | Жребият (7 серии) | Фархи, евреин |
| 1993 | Фатална нежност | Борис Летейски |
| 1992 | Вампири, таласъми | Шани |
| 1990 | Немирната птица любов | актьорът |
| 1989 | Верни ще останем | |
| 1989 | 9 - числото на кобрата (3 серии) | следователят д-р Дебърски |
| 1986 | Двойната примка (3 серии) | следователят д-р Дебърски |
| 1985 | Денят не си личи по заранта (6-сер. тв) | (в 4 серии: III, IV, V, VI) |
| 1985 | Константин Философ (2 серии) | математикът Лъв |
| 1984 | Трите златни лъвчета | мъдрецът |
| 1984 | Нощем с белите коне (6 серии) | академик Михаил Урумов |
| 1984 | Поетът и дяволът | професорът |
| 1983 | Меко казано | |
| 1983 | Третото лице | професор Пангаров |
| 1983 | Константин Философ (6 серии) | математикът Лъв |
| 1982 | Най-тежкият грях | Кроткото |
| 1982 | Есенно слънце | г-н Теодосий, съдържател на хотел „Централ“ |
| 1980 | Спилитим и Рашо (20 серии) | съдията (в 11-а серия) |
| 1980 | Юмруци в пръстта | Каменов |
| 1979 | Сами сред вълци (5 серии) | доктор Ото Делиус, представител на Абвера в България (в 5 серии: I, II, III, IV, V) |
| 1979 | Къщата | Купенков |
| 1979 | Бумеранг | писателя Борис Кръстев |
| 1978 | Чуй петела | дядо Тоше |
| 1978 | Умирай само в краен случай (2 серии) | наркотрафикантът Дрейк |
| 1977 | Петимата от РМС (5 серии) | граф Алексей Петрович Шлагбаумер,
руски дворянин (в 1 серия: II) |
| 1977 | Нечиста сила (3 серии) | дядо Захари |
| 1977 | Слънчев удар | Лазаров |
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Динко Сяров |
| 1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | деликатния |
| 1976 | Спомен за близначката | разказвачът (не играе във филма) |
| 1976 | Чичовци (4 серии) | хаджи Смион |
| 1975 | Незабравимият ден | |
| 1974 | Откъде се знаем? | буржоа пишещ по къщата |
| 1973 | Голямата скука | Тодоров |
| 1973 | Последната дума | следователят |
| 1973 | Като песен | бащата на Маргарита |
| 1972 | Обич | управителят |
| 1972 | На зазоряване | министъра в новелата „Сърце човешко“ |
| 1972 | Автостоп | писателя |
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Бауер |
| 1971 | Не се обръщай назад | Фелдшера |
| 1970 | Сбогом, приятели! | директора на гимназията |
| 1966 | Мъже | физикът Ружицки, научен сътрудник |
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (6 серии) | архитект Стефан Радев (във 2-а серия) |
| 1961 | Стръмната пътека | тихия |
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „История на едно покушение“ (1966)
- „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
- „Аз чакам знак“ от Уилям Гибсън – Бинев е режисьор и изпълнител на главната роля
- „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев)
- „Обърни се с гняв назад“ (Джон Озбърн)
- „Сократ“ (Гилерме Фигейреду)
- „Когато розите танцуват“ (Валери Петров)
- „Еквус“ (Питър Шафър)
- „Амадеус“ (Питър Шафър)
- „Упражнение за пет пръста“ (Питър Шафър) (1986) – Стенли Харингтън
- „Не събуждайте госпожата“
- „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат)
- „Гардеробиерът“ (Роналд Харууд)
- „Две усмивки на А.П.Чехов“
- „Джин и медени питки“ (Нийл Саймън)
- „Призраци“ (Хенрик Ибсен) (1958) – Освалд
- „Обикновено чудо“ (Шварц) (1964) – кралят
- „Силата на мрака“ (Толстой) – Аким
- „Въпрос на принципи“ (Недялко Йорданов) – старецът
- „Страшният съд“ (1988) – съдията
- „Вълка и седемте козлета“
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Момина китка“ (1988) (Кръстю Пишурка), 2 части – мюзикъл
- „Хляб наш насущний“ (1986) (Първан Стефанов)
- „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Злато“ (1983) (Веселин Ханчев) – стария Додев
- „Есенна градина“ (1982) (Лилиан Хелман)
- „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – майор Платон Кузмич Ковальов, колежански есесор
- „Севилският бръснар“ (1974) (Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Бартоло
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
- „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
- „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
- „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли) – Артър Бърлинг
- „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Мефистофел
- „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов) – адвокатът Патлен
- „Театралният директор“ (1967), мюзикъл
- „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
- „Болничната стая“ (1964)
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Албум | Вид | Издател | Каталожен номер |
|---|---|---|---|---|
| 2004 | „Николай Бинев пее“[1][2] | CD | Балкантон | 080267 |
Други песни
[редактиране | редактиране на кода]- 1969 – „Делфинът“, дует с Жоржета Чакърова – м. и ар. Петър Ступел, т. Борис Априлов, съпр. Симфоничният оркестър на БНР, диригент: Васил Стефанов – от филма „Петимата от „Моби Дик““
- 1984 – „На куклен театър“, дует с Хилда Казасян – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев, ар. Вили Казасян – от радиоконкурса „Пролет“[3]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]- През 2004 г. жена му Домна Ганева, Младежкият театър и „Балкантон“ издават компактдиска „Никлоай Бинев пее“, в който са събрани негови певчески изпълнения, посветен 70-годишнината му. Албумът съдържа 23 песни и включва арии от опери на Верди и Чимароза, песни от мюзикъла „Йестърдей“ на Любомир Денев, както и детските песни „Д-р Дулитъл“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „Приказка за момчето-звезда“, „Джуджето-дългоноско“, „Новите дрехи на царя“ от Валери Петров и Георги Генков, както и от други спектакли на Младежкия театър и руски романс.[1][2]
- От 2006 г. Младежкият театър в София носи името „Николай Бинев“.
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]- „Мигове на радост“ (1985) (Учтехпром)
- "Възрожденска литература" (1980 г.) (Учтехпром) - четец, играе ролята на художествения повествовател в "Мамино детенце" на Л. Каравелов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Мая Бениеш, Изключителният Николай Бинев, БНР, Архивен фонд, 15 юли 2017 г.
- ↑ а б „Николай Бинев пее“ – 080267 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ „Пролет '84“ – ВТА 11366 (1984) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Бинев в
Internet Movie Database - „Кръстиха Младежкия на Николай Бинев“ Архив на оригинала от 2012-12-25 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 17 април 2006 г.
- „Компактдиск с арии на Николай Бинев“, в. „Стандарт“, 19 октомври 2004 г.
- Юрий Дачев, „Николай Бинев – обичаният присмехулник“, в. „Дневник“, 10 декември 2003 г.
|
