Николай Кузански

Николай Кузански Nikolaus Krebs, Nikolaus von Kues, Nicholas Kryffts
германски философ
Роден	1401 г. Бернкастел-Куз, Трирско архиепископство
Починал	11 август 1464 г. (63 г.) Тоди, Папска държава
Погребан	Сан Пиетро ин Винколи, Рим, Италия
Религия	Католическа църква[1]
Учил в	Падуански университет Хайделбергски университет Кьолнски университет[2]
Философия
Регион	Западна философия
Интереси	Теология
Николай Кузански в Общомедия

Николай Кузански (на латински: Nicolaus Cusanus, на български известен и като Николай от Куза) е германски мислител от 15 век, философ, теолог, учен, математик, църковно-политически деятел^[3].

Биография

Николай Кузански е роден през 1401 г. в градчето Куза, Германия.

Той заема високи постове в йерархията на католическата църква. Ръкоположен е за кардинал (1448 г.). Участва във важни мисии на църквата. В една от тях опитва да помага за примирението на Рим и Византия, но без успех и скоро след това Византия е завладяна от османските войски. Кузански е близък до много от известните хуманисти на Ренесанса. Умира на 11 август 1464 г. в гр. Тоди, Италия.

Идеи

Николай Кузански е майстор в диалектическите разсъждения и в съставянето на диалози. С това напомня за Сократ и Платон. Критикува схоластиката, като на „ученото незнание“ противопоставя „мъдрото незнание“ (docta ignorantia) в стила на Сократ.

Бог е Абсолют, който е едновременно нещо съвсем просто и нещо пределно богато. Бог има две крайни форми:

1. Абсолютен минимум – в него Бог е в неразгърнат вид, тук Бог е безкрайно малкото. За тази форма на Бога ние знаем, че съществува, но нищо повече.

2. Абсолютен максимум – в него Бог е разгърнат като свят, тук Бог е безкрайно голямото. За света ние може да имаме неограничено знание.

Идеите на Николай Кузански за безкрайното помагат за създаването на математиката на безкрайното – диференциалното и интегралното смятане.

Кузански се отказва от йерархията на света, както тя е позната през Средновековието. Вещите, предметите са между максимума и минимума. Бог обхваща всички неща.

Човек познава чрез сетивата, разсъдъка и разума, но само разумът може да мисли безкрайното. Затова именно в разума е богоподобието на човека.

Библиография

• De maioritate auctoritatis sacrorum conciliorum supra auctoritatem papae (1433)
• De concordantia catholica (1433/34)
• De docta ignorantia (De la docte ignorance, ca. 1440)
• De coniecturis (ca. 1441/42)
• Epistola ad Rodericum Sancium de Arevalo (1442)
• De deo abscondito (1444/45)
• De quaerendo deum (1445)
• De filiatione dei (1445)
• De dato patris luminum (1446)
• De genesi (1447)
• Apologia doctae ignorantiae (1449)
• Autobiographia (1449)
• Idiota de sapientia (1450)
• Idiota de mente (1450)
• Idiota de staticis experimentis (1450)
• De pace fidei (1453)
• De visione Dei (1453)
• Complementum theologicum (1453)
• De mathematicis complementis (1453/54)
• De beryllo (1458)
• De mathematica perfectione (1458)
• De aequalitate (1459)
• De principio (1459)
• Trialogus de possest (1460)
• Reformatio generalis (ca. 1460)
• Cribratio Alkorani (1460/61)
• Directio speculantis, seu De non aliud (Le Non-Autre, 1462)
• Commentatio de notione creandi (fragmentum ca. 1462)
• De venatione sapientiae (La Chasse de la sagesse, 1463)
• De ludo globi (Le Jeu de boule, 1463)
• Compendium (1463)
• De apice theoriae (1464)
• Sermones

Бележки

1. cusa // Посетен на 21 октомври 2020 г.
2. Станфордска философска енциклопедия.
3. Месец С.В. Николай Кузански (Николай Кузанский) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2020-06-24 в Wayback Machine. ((ru))