Николай Мингрели
| Николай Мингрели | |
| грузински княз и руски офицер | |
.jpg) | |
| Роден |
Мегрелия, Грузия |
|---|---|
| Починал | 1903[2]
|
| Погребан | Мартвили, Грузия |
| Религия | Грузинска православна църква |
| Награди | Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дадиани |
| Николай Мингрели в Общомедия | |
Николай Давидович Мингрели (на руски: Николай Давидович Мингрельский), по рождение Николай Дадиани (на грузински: ნიკოლოზ დავითის ძე დადიანი), е последният владетел на грузинското княжество Мегрелия. Руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Кандидат за български княз през 1886 г..
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николай Дадиани е роден на 4 януари 1847 г. в Зугдиди. Наследява на шестгодишна възраст историческата и етническа област Мегрелия от баща си княз Давид от династията Дадиани (1853). Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе.
По време на Кримската война част от княжеството му е временно окупирана от османски войски.[2] След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Санкт Петербург, където получава военно звание флигел-адютант на цар Александър II и е зачислен в гвардията.[1]
През 1857 г. в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.[2] Княжеството е юридически включено в състава на Руската империя (1867). Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла Дадиан–Мингрелски).[1] Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени след смъртта на майка му Екатерина през 1882 г.[2] Зачислен е като офицер в гвардейска кавалерийска част (1975). Николай Дадиани израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.[1]
Участник в Руско-турската война (1877-1878). Служи в предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в освобождението на Търново, овладяването на Шипченския проход през юли 1877 г., в битката при Нова Загора и др. Уволнява се от руската армия с повишение във военно звание генерал-майор през октомври 1878 г.[1]
След избухването на „Българската криза“ през ноември 1886 г., руската дипломация лансира кандидатурата на Николай Мингрели като български княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг. Предложението е отхвърлено както от регентството на Княжество България така и от Великите сили.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Половцов, А. Русский биографическия словарь. Том 6. Санкт-Петербург, 1905, с. 39-40. Посетен на 14.07.2015.
- ↑ а б в г Nikolas Dadiani Mingrelski (1847 – 1903) Архив на оригинала от 2015-07-18 в Wayback Machine.. Посетен на 14.07.2015.
- ↑ Танкова, В. и др. История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 106 – 107. Посетен на 14.07.2015.
|
