Николо Аманити

Николо Аманити
Niccolo Ammaniti
Николо Аманити, 2010 г.
Николо Аманити, 2010 г.
Роден25 септември 1966 г. (58 г.)
Професияписател, сценарист, режисьор
Националност Италия
Активен период1994 –
Жанрдрама
Течение„Kанибалите“
НаградиСтрега (2007)
СъпругаЛоренца Индовина (2005 – )
Уебсайтwww.niccoloammaniti.it
Николо Аманити в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Николо Аманити.

Николò Аманѝти (на италиански: Niccolò Ammaniti) е италиански писател, сценарист и режисьор, лауреат на престижната италианска литературна награда „Стрега“ за 2007 г. за романа „Както Бог повелява“ (Come Dio commanda).[1][2][3][4][5][6][7][8]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Николо Аманити е роден на 25 септември 1966 г. в Рим, Лацио, Италия.[2] Баща му Масимо Аманити е психолог. След гимназията започва да следва биология в Университет „Сапиенца“ в Рим, но не завършва обучението си.[4][9] Започва да пише след университета.

Първият му роман „Хриле“ (Branchie) е издаден през 1994 г. от изд. „Едиесе“, за да бъде закупен от изд. „Ейнауди“ през 1997 г.[3][7][10] Книгата разказва парадоксалната история за римско момче, болно от рак, което се оказва пренесено в Индия, където е принудено да преживее поредица от неприятни и екстравагантни приключения.[4] През 1999 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на певеца Джанлука Гриняни и Валентина Черви, режисиран от Франческо Раниери Мартиноти и по сценарий на Фулвио Отавиано.[3] Въпреки огромния бюджет филмът се оказва провал.[11]

Работи като сценарист от края на 90-те години, като участва във филмови адаптации на собствените си произведения. През 1995 г. публикува, заедно с баща си Масимо, документалната творба „В името на сина“ (Nel nome del figlio), публикувано от изд. „Арнолдо Мондадори“.[6] През 1996 г. участва със сестра си в нискобюджетния филм Crescerà i carciofi a Mimongo на Фулвио Отавиано.[3][10]

През 1996 г. Аманити участва в антологията „Канибалска младост“ (Gioventù cannibale), редактирана от Даниеле Броли и публикувана от изд. „Ейнауди“, с разказа „Seratina“, написан с Луиза Бранкачо. Той всъщност става един от основните представители на групата писатели, наречени „Канибалите“ (I Cannibali).[12]

Също през 1996 г. публикува за изд. „Мондадори“ „Кал“ (Fango) – сборник с разкази, който съдържа, наред с други, текстовете „Да живееш и да умреш в Пренестино“ (Vivere e morte al Prenestino) и „Последната Нова година на човечеството“ (L'ultimo capodanno dell'umanità).[8] От последния през 1998 г. е заснет филмът на Марко Ризи „Последната нова година“ (L'ultimo capodanno), по чийто сценарий сътрудничи самият Аманити.[7]

През 1999 г. излиза романът „Ще те взема и ще те отнеса“ (Ti prendo e ti porto via), отново за изд. „Мондадори“.[6]

Става известен с романа „Мен не ме е страх“ (Io non ho paura) от 2001 г., който получава наградата „Виареджо Наратива“.[13] Историята е за малкото сюрреалистично градче Акуа Траверсе в италианския Юг към края на 70-те години, в което малкия Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него, съчетавайки детските страхове и жестокости, големите провали на възрастните, и типичния живот в провинцията. За книгата получава престижната литературна награда „Виареджо“.[4] Преведен е на над 35 езика по света.[2] През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм на Габриеле Салваторес, за който получава наградата „Флаяно“ за сценарий.[1]

През 2004 г. написва сценария за филма „Серумът на истината“ (Il siero della vanità), режисиран от Алекс Инфашели.[9][3]

На 17 септември 2005 г. се жени за актрисата Лоренца Индовина.

През 2006 г. е публикуван романът му „Както Бог заповядва“ (Come Dio comanda), издаден от изд. „Арнолдо Мондадори“, приветстван от публиката, но с различни мнения от критиците,[14][15][16] въпреки факта, че през 2007 г. романът печели наградата „Стрега“.[7][17] Книгата също е адаптирана за големия екран през 2008 г., отново от Салваторес, в едноименния филм.[3]

През 2009 г. публикува романа „Нека празникът да започне“ (Che la festa cominci), издаден от „Ейнауди“, за който е номиниран за наградата „Златна Алабарда“ през 2010 г.[7]

През 2010 г. публикува шестия си роман, озаглавен „Аз и ти“ (Io e te).[7]

През 2012 г. Николо Аманити публикува сборника с разкази „Моментът е деликатен“ (Il momento è delicato), чието заглавие произлиза от фразата, адресирана към него от редактор, за да го уведоми за отказа да публикува сборника му разкази „Fango“.[7][18]

През 2015 г. публикува седмия си роман, озаглавен „Анна“ (Anna). Действието му се развива в свят от близкото бъдеще, опустошен от пандемия, която убива всеки, който е достигнал полова зрялост. Младата героиня се опитва да оцелее в дивото общество на своите връстници в Сицилия. Екранизиран е в едноименния телевизионен сериал през 2021 г.[5][6]

През май 2017 г. Скай Италия обявява създаването на нов телевизионен сериал, наречен „Чудото“ (Il miracolo), фокусиран върху последствията от разкъсването на статуя на Мадоната в малък град, който самият Аманити вече е написал и в който ще го види и в ролята на един режисьор от Лучо Пелегрини и Франческо Мунци.[5][19]

На 17 януари 2017 г. Университетът във Фоджа му присъжда почетната степен „доктор хонорис кауза“ по филология, литература и история.[20]

Николо Аманити живее със семейството си в Рим.[3]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Branchie (1994)[2][3][4][6][7][8]
  • Ti prendo e ti porto via (1999)
  • Io non ho paura (2001)[1]
    Мен не ме е страх, ИК „Колибри“, София (2005), прев. Нева Мичева. ISBN 9545293543
  • Come Dio comanda (2006) – Награда „Стрега“
  • Che la festa cominci (2009)
  • Io e te (2010)
  • Anna (2015)
  • La vita intima (2023)

Разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • La figlia di Siva, в антологията La giungla sotto l'asfalto (1993)
  • Seratina, в антологията Gioventù cannibale (1996) – с Луиза Бранкачо
  • Alba tragica, в антологията Tutti i denti del mostro sono perfetti (1997)
  • Enchanted Music & Light Records, в антологията Il fagiano Jonathan Livingston. Manifesto contro la new age (1998) – с Джем Д'Алесандро
  • L'amico di Jeffrey Dahmer è l'amico mio, в антологията Italia odia (2000)
  • Fa un po' male, в сп. „MicroMega“ n. 3 (2002)
  • Sei il mio tesoro, в антологията Crimini (2005)
  • Giochiamo? Due racconti letti dagli autori (2008) – с Антонио Манцини

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Fango (1996), разкази
  • Il momento è delicato (2012), разкази

Други

[редактиране | редактиране на кода]
  • Nel nome del figlio. L'adolescenza raccontata da un padre e da un figlio, с Масимо Аманити (1995).[2]
  • Anche il sole fa schifo. Radiodramma (1997)
  • Il libro italiano dei morti, в сп. „Ролинг Стоун Италия“, n. 15-40, януари 2005-февруари 2007, тема на филма Il siero della vanità на Алекс Инфашели (2004).

Филмография[21]

[редактиране | редактиране на кода]

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в официалния сайт
  4. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Encyclopedia.com
  5. ↑ а б в ((en)) Биография в SF-Encyclopedia
  6. ↑ а б в г д е ж ((it)) Биография в Treccani
  7. ↑ а б в г д е ж з ((it)) Ammaniti, Niccolò, на sapere.it, De Agostini
  8. ↑ а б в ((it)) Bibliografia italiana di Niccolò Ammaniti, в Catalogo Vegetti della letteratura fantastica, Fantascienza.com
  9. ↑ а б Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 10 юли 2008.
  10. ↑ а б Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 24 март 2010.
  11. ↑ Un piccolo film in pugliese incassa 200 milioni. E a Bari batte Pieraccioni. „Flop“ italiani // 7 февруари 2000. Архивиран от оригинала на 22 септ. 2011.
  12. ↑ Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 26 юни 2011.
  13. ↑ Premio letterario Viareggio-Rèpaci // Архивиран от оригинала на 2014-07-19. Посетен на 9 август 2019.
  14. ↑ Ammaniti, l'ovvio dei popoli // Архивиран от оригинала на 15 декември 2008.
  15. ↑ Ammaniti, un romanzo da funzionario editoriale // Архивиран от оригинала на 25 окт. 2007.
  16. ↑ Ammaniti colpisce al cuore // Архивиран от оригинала на 3 април 2009.
  17. ↑ 2007, Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 2021-09-23. Посетен на 10 май 2019.
  18. ↑ Niccolò Ammaniti: „Il momento è delicato“, racconti contro la depressione // Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 2022-09-07.
  19. ↑ The Miracle: nuova serie targata Sky e scritta da Niccolò Ammaniti // 8 юни 2017.
  20. ↑ Inaugurazione anno accademico e conferimento della laurea Honoris Causa a Niccolò Ammaniti, cerimonia unica il 17 gennaio // Архивиран от оригинала на 2018-09-20. Посетен на 5 октомври 2016.
  21. ↑ Imdb.com. Niccolò Amaniti // Посетен на 2023-6-16.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Niccolò Ammaniti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Италия“         Портал „Италия“