Никуляне

Никуляне
Никуљане
— село —
42.2166° с. ш. 21.7977° и. д.
Никуляне
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина496 m
Население210 души (2002)
Пощенски код1303
Никуляне в Общомедия
Икона на Свети Илия от Йосиф Мажовски в църквата „Свети Илия“ в Никуляне. Днес в Кумановската галерия за икони

Никуляне или Никуляни (на македонска литературна норма: Никуљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Селото е разположено в областта Средорек в източните склонове на планината Руен. На 2 километра от селото се намира Забелският манастир „Успение Богородично“ („Света Богородица Забел“). Разположено е на надморска височина от 580 m. Граничи с Челопек на североизток, Четирце на запад, Старо Нагоричане на югоизток.[1]

В края на XIX век Никуляне е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Никуляни е населявано от 560 жители българи християни.[2]

Около 1900 година на темелите на средновековна църква е построена църквата „Свети Илия“.[1]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 73 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никуляни има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]

По време на Първата световна война Никуляни е част от Четирска община и има 640 жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 5
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 205
бошняци 0
други 0
  • Тоде Илич (1943-2014), югославски политик и кмет на Куманово
  1. а б с. Никуљане - црква Св. Илија // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021 
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007