Нова Камена

Нова Камена
Нова Камена 43.703312, 27.292299 Нова Камена
Общи данни
Население	274 души[1] (15 март 2024 г.) 7,98 души/km²
Землище	34,39 km²
Надм. височина	258 m
Пощ. код	9493
Тел. код	05752
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	51812
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019)
Кметство    – кмет	Нова Камена Маринела Димитрова (ГЕРБ)

Нова Камена е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич. До 1942 година името на селото е Шахинлар.^[2]

История

Селището има многовековна история. По време на османската власт в него са пребивавали турски войски. Свидетелство за това са наименованието на селото „Шахинларь“ и унищожените стари гробове, разположени на една огромна поляна, около два, три хектара, край селото и в центъра до големия бряст. Паметниците на гробовете бяха с различна форма от необработен камък, а една малка част от тях бяха издялани във вид на цилиндър с ралична височина до 1.5 метра, върху които имаше надписи и фигури.

Последните жители от турски произход на селото, са се изселили в Турция през 1936 г. Освен тях през този период жители на селото са няколко семейства българи заселили се в началото на миналия век от с. Върбица, Котелско, (от които произхожда и пишещия тези редове) и няколко румънски фамилии, принудително заселени след окупирането на Добруджа от Румъния, които си заминават през 1940 г. През септември същата година в селото се заселват български фамилии дошли от с. Камана, Тулчанско, Румъния. Това са българи, избягали в Бесарабия по време на османската власт.

По известни фамилии през това време са от местните на Йоневи, Пейчеви, Велчеви, Златеви, Стойчеви, и от страна на каманци Флорянови, Узунята, Върбанята, Чернескови, Чакърята, баба Тонка, Зебелянови, дългия Митьо, Железови, Кабачата и най-вече Тулятя. В близост до селото се намира местността „Трите могили“, която може би датира от римско време.

География

Селото е разположено в североизточна България – област Добрич, община Тервел. В селото живеят около 500 души като 99% от тях са от български произход. По площ землището му е около 35 кв. км. Граничи със селата Кладенци (на запад), Главанци (на север) и Каблешково на североизток).

Отвсякъде селото е заобиколено от гори, планини и горски пояси с много малко дивеч. Хората от селото най-вече се занимават със земеделие, животновъдство и туризъм.

Културни и природни забележителности

Две по-големи събития, които се отбелязват в селото, са сбора на селото на 22 септември, когато се организира всеобщо хоро пред читалището. Другото събитие е Коледа, тогава читалището организира забавление на малки и големи.

Има една традиция още която някои хора пазят и това е на Първа пролет и на Гергьоден да ходят в гората и по този начин да уважат празника.

В селото има два паметника, в парка. Единият изобразява ракета с датата на първия полет в открития космос, и символа на СССР – чук и сърп,

В селото има читалище, наречено на името на „Васил Левски“, основно училище – „Отец Паисий", стадион, 8 магазина, язовир, кооперация, църква и др.

Бележки

1. www.grao.bg
2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.