Под името нова журналистика (на английски: new journalism) е известен стилът на журналистическо писане чрез похвати на художествената литература (диалог, аз-форма и др.), който се налага през 60-те и 70-те години на XX век в някои средства за масова информация в Щатите (например „The New Yorker“ или „Rolling Stone“) и в творбите на определени публицисти (като Том Улф, Норман Мейлър, Труман Капоти, Хънтър С. Томпсън и други). Названието се установява трайно след издаването през 1973 г. на сборника с репортажи New Journalism, съставен от Том Улф.[1]
- Flippen, Charles C. Liberating the Media: The New Journalism. Acropolis Books, 1974 ISBN 978-0-87491-362-0
- Hollowell, John. Fact & Fiction: The New Journalism and the Nonfiction Novel. University of North Carolina Press, 1977 ISBN 978-0-8078-1281-5
- Johnson, E. W.; Wolfe, Tom. The New Journalism. Harper & Row, 1973 ISBN 978-0-06-014707-5
- Mills, Nicolaus. The New Journalism: A Historical Anthology. McGraw-Hill Education, 1974 ISBN 978-0-07-042350-3
- Polsgrove, Carol. It Wasn't Pretty, Folks, But Didn't We Have Fun?: Surviving the '60s with Esquire's Harold Hayes. W. W. Norton & Company, 1995 ISBN 978-1-57143-091-5
- Weber, Ronald. The Reporter as Artist: A Look at the New Journalism Controversy. Hastings House, 1974 ISBN 978-0-8038-6330-9
- Weingarten, Marc. The Gang That Wouldn't Write Straight: Wolfe, Thompson, Didion, and the New Journalism Revolution. Crown Publishers, 2006 ISBN 978-1-4000-4914-1
- Литература на български език
- „Граматика на журналистиката. Избрани четива за световния опит в журналистиката“. Съст. Тодор Абазов. София, 1996
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за