Новоросийск

Тази статия е за съвременния град в Русия. За бившата руска колония в Аляска вижте Новоросийск (Аляска).
Новоросийск
Новоросси́йск
— Град —
Знаме
      
Герб
Изглед от акваторията на Новорусийското пристанище
Изглед от акваторията на Новорусийското пристанище
Русия
44.7167° с. ш. 37.7667° и. д.
Новоросийск
Краснодарски край
44.7167° с. ш. 37.7667° и. д.
Новоросийск
Страна Русия
Федерален субектКраснодарски край
Площ835 km²
Надм. височина10 m
НаселениеПонижение 261 626 души (2023)
КметАндрей Кравченко
Основаване1838
Пощенски код353900 – 353923
Телефонен код+7 8617
МПС код23, 93
Часова зонаUTC+3:00
Официален сайтadmnvrsk.ru
Новоросийск в Общомедия

Новоросийск (на руски: Новоросси́йск) е черноморски пристанищен град в Русия, Краснодарски край. Населението му е 273 278 жители (към 2018 г.).

История

[редактиране | редактиране на кода]

За дата на създаване на днешния град се счита 12 септември, 1838 г., когато около 6000 души от руската ескадра, въз основа на подписания 9 г. по-рано Одрински мирен договор дебаркират в близост до развалините на тогавашната турска крепост.[1]

На 14 септември 1973 г. е обявен за град-герой за героизма, проявен по време на Втората световна война.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е амфитеатрално разположен покрай бреговете на Цемеската бухта и е обграден от планините на Северен Кавказ. Те защитават Новоросийск от студените въздушни маси, които идват от континента. През центъра на града тече сравнително тясната и плитка река Цемес. В югоизточната част на града се намира езерото Соленое, което представлява лиман, отделен от морето със Суджукската коса. На 14 км от града се намира най-голямото езеро в Краснодарски край – Абрау.

Новоросийск се намира в сеизмично активен район. Последното голямо земетресение е в края на 2002 г. Силата на труса е с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер и кара много жители на града да прекарат цялата нощ извън своите домове.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Основните отрасли на икономиката са най-вече циментовата промишленост (главен център на циментопроизводството за южна Русия), машиностроителната, дървообработващата, строителната и мебелната промишлености, хранителната и винената индустрии (градът е един от основните центрове на винарската индустрия в Русия). В средата на 70-те години на миналия век в Новороссийск е бил открит първият в СССР завод на „Пепси-кола.[2]

Благодарение на своето разположение в незамръзващата и достатъчно дълбока за газене Цемеска бухта, пристанището на Новоросийск може да приема целогодишно големи кораби от порядъка натанкери с тонаж до 250 000 тона.[3] То е не само най-голямото пристанище на Черно море, а и едно от най-големите в цяла Русия и на 1-во място на база товарооборот и достъпност спрямо габарити на плавателните съдове, както и с най-дългата кейова линия измежду руските пристанища – с обща дължина от 8,3 км.[3]

Умереният сух субтропичен климат благоприятства развитието на лозарството. В областта се произвежда едно от най-известните пенливи вина в Русия – „Абрау-Дюрсо“, и което всъщност е една от най-старите марки вино в Русия, появила се още през през 1870 година.[4]


Международни връзки

[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове
Консулства

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ История на Новорусийск Архив на оригинала от 2017-10-10 в Wayback Machine. (на руски ез.)
  2. ↑ История на PepsiCo в Русия Архив на оригинала от 2019-09-11 в Wayback Machine. (на руски ез.)
  3. ↑ а б МО – град Новорусийск, стр.18 – 2.11 (на руски ез.)
  4. ↑ История на „Абрау-Дюрсо“ – официален сайт Архив на оригинала от 2017-10-10 в Wayback Machine. (на руски ез.)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Русия“         Портал „Русия“