Нораир Нурикян

Нораир Нурикян
български щангист и треньор по вдигане на тежести
Роден	26 юли 1948 г. (76 г.) Сливен, Народна република България
Националност	България
Спортна кариера
Спорт	Вдигане на тежести
Спортен клуб	ДФС „Академик“ (София)
Ръст	155 cm
Уебсайт	Страница в IMDb

Медали

Олимпийски игри
	Мюнхен 1972	вдигане на тежести
	Монреал 1976	вдигане на тежести
Световно първенство по вдигане на тежести
	Лима 1971	до 60 кг
	Хавана 1973	до 60 кг
	Манила 1974	до 60 кг

Нораир Арам Нурикян^[1] (на арменски Նորայր Արամ Նուրիկյան) е български състезател по и треньор вдигане на тежести (двукратен олимпийски шампион) от арменски произход.

Биография

Роден е в Сливен на 26 юли 1948 г. Тренира баскетбол при треньора Мишо Тодоров. Учи в Техникума по текстил в Сливен. Поради ниския си ръст се насочва към вдигането на тежести (1966). Негов треньор е Иван Абаджиев. Студент във ВИФ (1967) и състезател на ДФС „Академик“ (София) в категория до 60 кг.

На летните олимпийски игри в Мюнхен (1972) става олимпийски шампион. От 1975 г. се състезава в категория до 56 кг и печели 2-ра олимпийска титла на летните олимпийски игри в Монреал (1976). Сред запомнящите постижения са и 4-те му световни рекорда.

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004). Вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005).

Спортни отличия

Общият брой на извоюваните медали от всички състезания е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Той е единственият български щангист с 2 олимпийски титли.

• XX летни олимпийски игри в Мюнхен, 1972, златен медал.
• XXI летни олимпийски игри в Монреал, 1976, златен медал.
• 2 пъти световен шампион (Мюнхен, 1972 и Монреал, 1976).
• Световен вицешампион (Хавана, 1973).
• Европейски шампион (Берлин, 1976).
• Двукратен бронзов медалист от световно първенство (Лима, 1971 и Манила, 1974).
• Двукратен европейски вицешампион (Костанца, 1972 и Мадрид, 1973).
• Двукратен бронзов медалист от европейско първенство (Варшава, 1969 и Верона, 1974).
• Трикратен балкански шампион и 5-кратен шампион на България и др.

Държавни отличия

Награждаван е многократно с високи държавни награди. Сред тях е званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“. През 2008 г. е награден с Орден „Стара планина“ I степен за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.^[1]

Източници

1. Указ № 208 (обн. ДВ бр. 61/2008 г.)

Външни препратки

• www.akademic.eu^{[неработеща препратка]}