Нос в географията е форма на релефа, която се вдава в море или езеро.[1] Той е своеобразен край на сушата, след което има само водно пространство.
Носът може да е добре оформен и да наподобява малък полуостров. В този случай е обграден от три страни с вода и е съставен от твърди скали, които са по-устойчиви на абразията спрямо околните. Типичен пример за това са носовете Хорн, Добра надежда, Калиакра и др.
В други случаи носът е съставен от наносите (пясък и малки камъни) на морската вода. Той е нисък и има по-скоро формата прав ъгъл. Такива са носовете Алмади, Канаверал (който е част от пясъчна коса) и др.
За науката носовете са важни, защото по тях се определят крайните точки на континентите и островите. Следователно при най-северните и най-южните носове е важна тяхната географска ширина, а при най-източните и западните – географската им дължина.
Носовете са имали важна роля в хода на Великите географски открития като психологически и физически препятствия. Нос Бохадор е първият преодолян от португалските моряци (от Жил Еаниш), с което се „отпушва“ процесът на следващите плавания. Заобикалянето на нос Добра надежда през 1489 г. прави голямо впечатление на моряците в Европа и предизвиква откриването на Америка от Колумб.
От север на юг по-важните носове са следните: Шабла (най-източен)[4], Калиакра, Галата, Емине, Маслен нос.