Нотен запис
Нотният запис (музикалната нотация) е система, използвана да визуализира фонетично представяната музика чрез използването на писмени знаци, включително древни или съвременни музикални символи. Видовете и методите варират в различните култури и епохи. Въпреки че много древни култури използват символи за представяне на мелодия, никоя от тях не се доближава до разбирането, което имаме в наши дни. Пълното разбиране на музикалната нотация в Европа започва през Средновековието, след което е адаптирана по целия свят.
Музикални символи
[редактиране | редактиране на кода]Музикални символи са знаците и символите, използвани от около 13 век в музикалната нотация на музикалните партитури, стилове и инструменти, за да опишат тяхната тоналност, ритъм и темпо, и до известна степен тяхната артикулация.
Списък с елементите на нотния запис:
- Петолиние
- Аколада (скоба, свързваща две петолиния, за да укаже едновременното им изпълнение)
- Ключ (отправна точка за нареждането на тоновете/нотите)
- Ноти, фиксиращи музикални тонове, подредени в Научна система за означение на музикални тонове и в темпериран строй и диатоничен лад
- Лигатура (сливане на ноти)
- Допълнителна линия, ползвана при отдалечаване на нотите от петолинието
- Такт, разделящ композицията на равни интервал наречени времена, посредством тактови черти.
- Време
- Размер (брой времена)
- Тактова черта
- Паузи
- Алтерация и хроматизъм (#,♭ и ♮)
- Невма (указание за повишаване/понижаване на тона, без абсолютно фиксиран размер)
- Полутон (тон, отстоящ между два последователни тона на хроматична скала)
- Четвърт тон (тон, отстоящ между два последователни полутона на хроматична скала)
- Арматура и тоналност (глобална употреба на # и ♭), която бива минорна или мажорна
- Модулация (преминаване между тоналности)
- Педали
- Артикулация (начин, по който се изпълняват тоновете)
- Легато
- Стакато (кратко, отсечено изпълнение на маркираните ноти)
- Тенуто (задържане на тона до неговата пълна стойност без съкращение)
- Портато (леко прекъсване на тоновете в даден нотен пасаж)
- Маркато (указва засилено изпълнение за нота, акорд или пасаж)
- Глисандо (плавен преход от един тон към друг)
- Портаменто
- Басо континуо (означения до основните, басови тонове, позволяваща хармонична импровизация)
- Пръстовка
- Мелизъм/фиоритура (мелодични украшения на тона):
- Ачакатура (украсяваща нота, отстояща на половин тон от главната)
- Групето (бързо редуване на горен съседен, главен, долен съседен и отново главен тон)
- Глисандо (забавен преход с приплъзване между два тона)
- Каденца
- Мордент (кратък тон, отстоящ на секунда от основния)
- Нахшлаг (един или няколко кратки тона, които встъпват след украсявания, и звучат за част от стойността му)
- Рулада
- Тремоло (бързо повторение на един музикален тон при струнните инструменти)
- Трилер (бързо редуване на две съседни степени от музикалната гама)
- Форшлаг (кратък тон пред нота)
- Интонация
- Темпо (относителната скорост на изпълнение, която варира според интерпретацията)
- Агогика (промяната във водещото темпо)
- Динамика (локална промяна на силата)
- Метрум (периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти, наречени метрични времена)
- Ритъм (огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни тонови трайности)
- Темпо (относителната скорост на изпълнение, която варира според интерпретацията)
Ноти и паузи
[редактиране | редактиране на кода]
| Нота | Пауза | Име на нотата и на паузата | Стойност |
|
|
Осморна цяла | 8 |
|
|
Четворна цяла | 4 |
|
|
Двойна цяла | 2 |
|
|
Цяла | 1 |
|
|
Половина | 1/2 |
|
|
Четвъртина | 1/4 |
|
|
Осмина | 1/8 |
|
|
Шестнадесетина | 1/16 |
|
|
Тридесет и вторина | 1/32 |
|
|
Шестдесет и четвъртина | 1/64 |
|
|
Сто двадесет и осмина | 1/128 |
|
|
Двеста петдесет и шестина | 1/256 |
Видове черти
[редактиране | редактиране на кода]| Черта | Име | Описание |
|
Без черта | Петолиние в чистия си вид. |
|
Допълнителна (спомагателна) черта | Допълнителните черти са успоредни на петолинието и се изписват над или под него, като броят им не може да надвишав пет. Служат за изписване на по-високи или по-ниски тонове.[1] |
|
Стандартна тактова черта | Най-простата тактова черта, разделяща два такта. |
|
Двойна тактова черта | Използва се с цел отделяне на различни части от композицията. Използва се още при промяна на тоналността и размера, както и при същински промени в стила или темпото. |
|
Пунктирана | Използва се при дълги тактове в сложни размери с цел улеснение при прочитането на музикалния текст. |
|
Заключителна | Обозначава края на композицията. |
|
Повторителна | Служи за повторение на един или няколко такта. На илюстрацията има две повторителни черти – начална и крайна. |
Почивки
[редактиране | редактиране на кода]| Почивка | Описание |
|
Символ, указващ на изпълнителя да си поеме въздух (или да направи пауза, когато се отнася се за недухови инструменти). Тази пауза не влияе цялостно на темпото. За инструменти с лък указва лъкът да се повдигне и следващите ноти да се изпълнят с движение надолу (или нагоре, ако така сочи паузата). |
|
Указва кратка пауза, през която времето не се отчита. В оркестрово изпълнение времето се подновява, когато диригентът укаже. |
Запис за незрящи
[редактиране | редактиране на кода]New York Point е брайлова система, подобна на тактилната писменост за слепите. Измислена е от Уилям Бел Уейт (William Bell Wait) (1839 – 1916), учител в Нюйоркския институт за образование на слепи.
| Брайлов символ |  |
 |
 |
|
|
|
|
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Нотно означение | C | D | E | F | G | A | B |
| Времева стойност |  |
 |
 |
 |
 |
 |
|
Музикална динамика
[редактиране | редактиране на кода]Музикалната динамика определя силата на звука, която варира по време на изпълнение на произведението.
|
Пианисимо Много тихо |
|
Пиано Тихо |
|
Мецо-пиано Меко, но малко по-силно от пиано |
|
Мецо-форте Половината от силата на форте |
|
Форте Силно |
|
Фортисимо Много силно |
|
Сфорцандо Указва внезапно повишаване на силата. |
|
Крешендо Постепенното засилване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни. |
|
Декрешендо Постепенното намаляване на силата. Дължината на знака указва диапазона, в който трябва да се изпълни. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Минчева, Пенка П. „Практически курс по солфеж“. София, BalkaNota, 2008. ISBN 978-954-388-009-6. с. 120.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Símbolos da notação musical moderna в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
- ↑ Хаджиев, Парашкев. Елементарна теория на музиката. София, ДИ "Музика", 1990. с. 47,48.