Ню Йорк Таймс (корпорация)

Ню Йорк Таймс Къмпани
The New York Times Company
Типпублична компания
Индустрияжурналистика
Основаване18 септември 1851 г.
СедалищеМидтаун, Ню Йорк,
САЩ
Служители7665 (2010 г.)
ПродуктиThe New York Times
The Boston Globe
Уебсайтwww.nytco.com
Ню Йорк Таймс Къмпани
The New York Times Company в Общомедия

Ню Йорк Таймс Къмпани (на английски: The New York Times Company) е американска медийна компания, най-известна като издател на своя съименник Ню Йорк Таймс. Артър Ош Салсбъргър е председател на Управителния съвет от 1997 г.[1] Тя е със седалище в Мидтаун Манхатън, Ню Йорк.[2]

Компанията е създадена от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс в Ню Йорк. Първото издание на вестника Ню Йорк Таймс, излиза на 18 септември 1851 г., със заявлението: „Ние издаваме днес на първия брой на „Ню Йорк Дейли Таймс“ и възнамеряваме да го издаваме всяка сутрин (с изключение на неделните дни) за неопределен брой години.“[3]

Холдинги на компанията

[редактиране | редактиране на кода]

Ню Йорк Таймс Къмпани притежава също Бостън Глоуб, Интернешънъл Хералд Трибюн и още две дузини регионални вестници в САЩ (15 от които са ежедневници). През 2005 г. нейната Броудкаст Медия Груп включва 35 уеб сайта, включително NYTimes.com, Boston.com и About.com.[4]

В допълнение, тя е миноритарен акционер в Бостън Ред Сокс.

Профил на дружеството

[редактиране | редактиране на кода]

От 1967 г. Ню Йорк Таймс Къмпани е публично търгувана и листвана на Нюйоркската фондова борса със символа NYT. Въпреки че компанията предлага два вида дялове на своите акции, клас A и клас B, акциите не се търгуват публично. За акциите клас B е предвиден механизъм чрез който наследниците на Адолф Окс, закупил вестник „Ню Йорк Таймс“ през 1896 г., запазват контрола върху компанията задържайки близо 90 на сто от този специален клас акции.

Съвет на директорите

[редактиране | редактиране на кода]

От април 2005 г. акционерите от клас B избират 9 от 14-те директори на дружеството.[5]

Хронология

[редактиране | редактиране на кода]
Ню Йорк Таймс Билдинг

На 1 януари 2003 г. компанията приключва покупката на 50% от Вашингтон Поуст в Интернешънъл Хералд Трибюн за 65 милиона долара. The New York Times Company, притежаваща още преди сделката 50% от Интернешънъл Хералд Трибюн, става единствен собственик.[6]

На 18 март 2005 г. компанията придобива About.com, онлайн доставчик на потребителска информация за 410 милиона долара. През 2005 г. дружеството отчита 3.4 милиарда щатски долара финансови приходи пред своите акционери.

На 25 август 2006 г. компанията придобива Бейслайн Студиосистемс – онлайн база данни и служба за изследване на информация за филмовата и телевизионна индустрия за 35 милиона долара.

На 12 септември 2006 г. компанията съобщава в пресата за своето решение да продаде своята Броудкаст Медия Груп, съставена от „девет мрежово свързани телевизионни станции, заедно с техните уеб сайтове и цифровия работен център“. [7]

На 4 януари 2007 г. компанията постига споразумение за продажба на всичките девет местните телевизионни станции на частния инвестиционен фонд Oak Hill Capital Partners.[8][9]

На 17 май 2007 г. компанията финализира продажбата на Broadcast Media Group приблизително за 575 милиона долара.[10]

На 19 ноември 2007 г. компанията организира гала откриване на седалището на компанията след преместване от предишния му адрес на 43-та Западна улица №229, на новия адрес в Ню Йорк Таймс Билдинг на Осмо Авеню №620, на западната страна на Таймс Скуеър, между 40-а и 41-ва улица.[11]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Компанията спонсорира редица национални и местни награди с цел да поощри постиженията на отделни лица и организации в различни сфери. През 2007 г. компанията учреди своята първа награда, отличавайки четири организации „за отлично управление“. Това бяха организации с идеална цел в Ню Йорк, Лонг Айлънд и Уестчестър, отговарящи на условията за наградата.[12]

Съвместно с Корпорация Карнеги и Американската библиотечна асоциация, Ню Йорк Таймс Къмпани спонсорира награда за библиотекари „за обслужване на техните общности“. Наградата Аз обичам моя библиотекар! бе връчена на десет наградени през декември 2008 г. от президентите на Ню Йорк Таймс Къмпани Жанет Робинсън, на Корпорация Карнеги Вартан Грегориан и Джим Ретиг, президент на Американската библиотечна асоциация.[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ "Times Publisher and His Wife Separate". New York Times. The New York Times Company, May 10, 2008. Посетен на 2 февруари 2009.
  2. ↑ "Contact Us Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine.." The New York Times Company. Посетен на 28 август 2009.
  3. ↑ Timeline // New York Times. The New York Times Company. Архивиран от оригинала на 2008-09-14. Посетен на 29 септември 2008.
  4. ↑ Business Units // New York Times. Посетен на 29 септември 2008. The New York Times Company, a leading media company with 2007 revenues of $3.2 billion, includes The New York Times, the International Herald Tribune, The Boston Globe, 16 other daily newspapers, WQXR-FM and more than 50 Web sites, including NYTimes.com, Boston.com and About.com. The Company's core purpose is to enhance society by creating, collecting and distributing high-quality news, information and entertainment.
  5. ↑ April 2005 Financial Report // The New York Times Company. Архивиран от оригинала на 2007-03-10. Посетен на 23 август 2008.
  6. ↑ Kirkpatrick, David D. International Herald Tribune Now Run Solely by The Times // New York Times. 2003. Посетен на 29 септември 2008. The International Herald Tribune, descendant of an American paper first published in Paris in 1887, is appearing today for the first time under the sole ownership and management of The New York Times Company. The takeover ends an anomalous 35-year partnership between The Times and its domestic competitor The Washington Post that produced a journalistic hybrid consisting mainly of articles and editorials from both papers compiled by editors in Paris. In October, The Times reached an agreement to buy The Post's 50 percent stake in the venture for about $70 million -- in part, The Post said, by threatening to start a rival paper overseas.
  7. ↑ The New York Times Company Announces Plan to Sell Its Broadcast Media Group, архив на оригинала от 9 януари 2016, https://web.archive.org/web/20160109123708/http://phx.corporate-ir.net/phoenix.zhtml?c=105317&p=irol-newsArticle&ID=904561, посетен на 22 ноември 2010 
  8. ↑ Louise Story. New York Times to Sell 9 Local TV Stations // The New York Times. nytimes.com (The New York Times Company), 4 януари 2007. Посетен на 23 август 2008.
  9. ↑ The New York Times Company Reports April Revenues, архив на оригинала от 22 юли 2012, https://archive.is/20120722191553/http://phx.corporate-ir.net/phoenix.zhtml?c=105317&p=irol-pressArticle&ID=1003528&highlight=, посетен на 22 ноември 2010 
  10. ↑ The New York Times Company Reports April Revenues, архив на оригинала от 22 юли 2012, https://archive.is/20120722191553/http://phx.corporate-ir.net/phoenix.zhtml?c=105317&p=irol-pressArticle&ID=1003528&highlight=, посетен на 22 ноември 2010 
  11. ↑ The New York Times Building Factsheet // Forest City Ratner, 19 ноември 2008 г. Посетен на 23 август 2008 г.
  12. ↑ "The New York Times Company Announces Four Winners of Its First Nonprofit Excellence Awards", Businesswire.com, Business Wire, June 28, 2007. Web. Посетен на 10 декември 2008.
  13. ↑ American Library Association. Carnegie Corporation of New York/New York Times I Love My Librarian Award Winners Announced. Press release. ALA, December 8, 2008. Web. Посетен на 3 февруари 2009.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Baseline