Обикновен синчец

Обикновен синчец
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
надцарство:Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:Diaphoretickes
надцарство:Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:Висши растения (Embryophytes)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Зайчесянкови (Asparagaceae)
подсемейство:Scilloideae
род:Синчец (Scilla)
вид:Обикновен синчец (Scilla bifolia)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновен синчец в Общомедия
[ редактиране ]
Обикновеният синчец има приятно ухаещи цветове

Обикновеният синчец[1] (Scilla bifolia), известен още и като двулистен синчец или само синчец, е тревисто многогодишно растение, израстващо от подземна луковица,[2] принадлежащо към род Scilla от Семейство Кокичеви (Asparagaceae).[3] У нас носи множество наименования: горски синчец, бъклец, бакълчец, горски гороцвет, див зюмбюл, синиче, лучка, синче, син бабин бакълчец, синчец-бъклец, син бъкълчец, синявица, сънчец-бъклец. Синчецът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Епитетът bifolia означава „двойнолистен“.[4]

Устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновеният синчец е многогодишно, тревисто растение с луковица, достигаща максимални размери до 3 см в диаметър. Напролет от нея прорастват две листенца и едно цветоносно стъбло. Листата имат ланцетовидна форма, а стъблото достига максимална височина до 25 см.

Сините цветчета на растението са събрани в рехаво съцветие на върха на стъбълцето в група от 2 до 10. Всяко цветче има шест сини венчелистчета, дълги от 6 до 12 мм в разперена формация. Понякога могат да бъдат бели или розови на цвят. Цъфти от февруари до май.

Плодовете на двулистния синчец представляват капсула, с дължина от 6 до 12 мм. Тя е разделена на 3 по-малки сферични кутийки. Всяка от тях съдържа по 1 – 2 семенца.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновеният синчец е родом от Европа и Западна Русия на юг през Турция до Сирия.[5] Ареалът на разпространение обхваща Апенини, Алпи, Балкански полуостров, Мала Азия.

Растението се среща на сенчести места, гори от бук или широколистни дървета и планински пасища.[2] Расте на 100 – 2000 м надморска височина.[2]

В България

[редактиране | редактиране на кода]

В България вирее на надморска височина от 200 до 2200 метра в цялата страна. Обича да расте из храсти и поляни, преди да се разлистят дърветата, за да се възползва из цяло от слънчевата светлина.

Приложения

[редактиране | редактиране на кода]

Обикновеният синчец има декоративна стойност. На красотата му е посветено стихотворението „Песента на синчеца“ от Иван Вазов.

Екстракт от растението се ползва като съставна единица на козметични средства и миещи препарати.

Използва се за направата на хомеопатично лекарство.

Химичен състав

[редактиране | редактиране на кода]

Цялото растение е изследвано за съдържание на сърдечни гликозиди. Потвърдени са минимални количества на сциларозиди в луковиците. Във всички негови части не е открит просцилардин А.

Таксономия

[редактиране | редактиране на кода]

Подвидове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Scilla bifolia subsp. bifolia
  • Scilla bifolia subsp. buekkensis (Speta) Soó
  • Scilla bifolia subsp. rara Trávníček
  • Scilla bifolia subsp. spetana (Kereszty) Trávníček
Култивирани сортове
Бяла форма

Култивираният сорт „Rosea“ има бледорозови или бели цветове.

Синоними

[редактиране | редактиране на кода]

Синонимите на Scilla bifolia включват:

  • Adenoscilla bifolia (L.) Gren.
  • Anthericum bifolium (L.) Scop. [1771]
  • Genlisa bifolia (L.) Raf. [1840]
  • Hyacinthus bifolia (L.) E.H.L.Krause in Sturm [1906]
  • Ornithogalum bifolium (L.) Neck. [1770]
  • Scilla alpina Schur [1852]
  • Scilla carnea Sweet [1830]
  • Scilla decidua Speta [1976]
  • Scilla dubia K.Koch [1847]
  • Scilla longistylosa Speta [1976]
  • Scilla minor K.Koch [1847]
  • Scilla nivalis Boiss. [1844]
  • Scilla pleiophylla Speta [1980]
  • Scilla resslii Speta [1977]
  • Scilla secunda Janka [1856]
  • Scilla silvatica Czetz [1872]
  • Scilla uluensis Speta [1976]
  • Scilla voethorum Speta [1980]
  • Scilla xanthandra K.Koch [1847]
  • Stellaris bifolia (L.) Moench

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На горския синчец е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-01.
  2. ↑ а б в Pignatti S. – Flora d'Italia – Edagricole – 1982 Vol. III, pg. 365
  3. ↑ Обща информация
  4. ↑ Harrison, Lorraine. RHS Latin for gardeners. United Kingdom, Mitchell Beazley, 2012. ISBN 9781845337315. с. 224.
  5. ↑ Обикновен синчец: информация на сайта GRIN
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни