Обикновена диоскорея

Обикновена диоскорея
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Диоскореецветни (Dioscoreales)
семейство:Диоскорееви (Dioscoreaceae)
род:Диоскорея (Dioscorea)
вид:Обикновена диоскорея (D. communis)
Научно наименование
Caddick & Wilkin, 2002
Синоними
Обикновена диоскорея в Общомедия
[ редактиране ]
Брей

Обикновена диоскорея или Брей (Dioscorea communis), е тревисто многогодишно растение с месесто грудесто коренище дълго 20 – 30 cm, широко 5 – 10 cm, с външен кафяв корков пласт и белезникаво слузеста сърцевина. Стъблото е тревисто, увивно, дълго 1 – 3 m. Листата са последователни, едри, дълги 8 – 14 cm, широки 4 – 11 cm, обратно яйцевидни до бъбрековидни.[1] Цветовете са с дълга дръжка, бледозеленикави, събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблени листа.[2] Плодът прилича на червена ягода и е силно отровен. Както коренът, така и стеблото съдържат лютиво вещество, което дразни кожата.[3]

Разпространение[4]

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространено из храсталаци и гори, предимно в по-топлите части на България до 1000 m надморска височина. Цъфти през май-юли.

Използваема част[5]

[редактиране | редактиране на кода]

Използват се корените с коренището, които се изкопават през есента.

Приложение

[редактиране | редактиране на кода]

Само външно. Коренът счукан се налага върху болното от ревматизъм място или в настойка със спирт. В последния случай се разтрива и се увива с вълнен плат, за да престои една нощ.[6]

Трябва да се употребява предпазливо, защото наложеният корен може да предизвика изгаряния по кожата. При евентуални изгаряния кожата се маже с чист зехтин.[7]

Начин на употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Забележка: бреят е силно отровен.[7] 100 гр. счукан брей се накисва в 300 гр. чист спирт за 12 часа, след което се маже.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Vernon Hilton Heywood: Dioscoreaceae In: Thomas Gaskell Tutin u. a.: Flora Europaea. Band 5, Cambridge University Press 1980, ISBN 0-521-20108-X, S. 84–85.
  2. ↑ Gustav Hegi: Illustrierte Flora von Mitteleuropa. 2. Auflage, Band 2, 2. Teil. Verlag Carl Hanser, München 1939, S. 374–377.
  3. ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
  4. ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
  5. ↑ "Целебната сила на билките". София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 42.
  6. ↑ N. Mascolo u. a.: Local anti-inflammatory activity of Tamus communis. In: Journal of Ethnopharmacology. 19(1), 1987, 81–4, PMID 3586696.
  7. ↑ а б R. J. Schmidt, S. P. Moult: The dermatitic properties of black bryony (Tamus communis L.). In: Contact Dermatitis. 9(5), 1983, 390–6, PMID 6627925.