Обикновена млечница

	Обикновена млечница
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Russulales
семейство:	Russulaceae
род:	Млечници (Lactarius)
вид:	Обикновена млечница (L. deliciosus)
	Научно наименование
	Lactarius deliciosus Gray, 1821
	Синоними
	Agaricus deliciosus Linnaeus, 1753;
	Обикновена млечница в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика^[1]^[2] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечници на семейство Russulaceae.

Характерни белези

Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.

На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навътре, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.

Месо:

Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10 – 20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.

Ламели:

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти слети с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.

Споров прашец:

Споровият пращец е бледожълт.

Пънче:

Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2 – 8 cm с диаметър от 1 до 3 cm. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.

Двойници

Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)

Отличителни белези

1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
4. В някои европейски страни (Русия. България и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).

Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.

Източници

↑ Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 145.
↑
1. Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.
2. Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН
3. Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.

Външни препратки

Повече за Рижиката от сп. „Българска Наука“

[1] Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 145.

[2] 
1. Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.
2. Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН
3. Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.

[1]

[2]