Огоста

Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).

---

Огоста
Река Огоста в района на село Хайредин
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Монтана Община Чипровци Община Георги Дамяново Община Монтана Община Бойчиновци Област Враца Община Хайредин Община Козлодуй Община Мизия
Дължина	141,1 km
Водосб. басейн	3157,1 km²
Отток	25,4 m³/s
Начало
Място	северното подножие на връх Вража глава, Чипровска планина
Координати	43°20′22.92″ с. ш. 22°48′29.16″ и. д. / 43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.43.3397, 22.8081
Надм. височина	1760 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 685-и км) → Черно море
Координати	43°44′45.96″ с. ш. 23°53′07.08″ и. д. / 43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.43.7461, 23.8853
Надм. височина	27 m
Огоста в Общомедия

Огоста (в Античността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-о място сред реките на България.

Етимология на името

Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480 – 1490) е записано: ^[1]

„

Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).

“

Географска характеристика

Извор, течение, устие

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина, на около 1760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен).

След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-и km на 27 m н.в.

Речна система на река Огоста

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Огоста е 3157,1 km^2[2], а границите му са следните:

• на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
• на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река Искър;
• на югозапад – с водосборния басейн на река Нишава.

Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

• ← Малки Буковец
• ← Събрин дол
• → Биноврашки дол
• ← Парасински дол
• → Бабички дол
• → Превалска река (Превалска Огоста) 19 / 94
• ← Равнянска бара
• ← Дългоделска Огоста (Дългиделска Огоста) 29 / 249
• → Финдо
• ← Барата (влива се в язовир „Огоста“)
• ← Златица 25,6 / 117 (влива се в язовир „Огоста“)
• ← Туря бара (влива се в язовир „Огоста“)
• ← Бързия 35 / 241 (влива се в язовир „Огоста“)
• ← Шугавица 46 / 213
• → Бучка
• ← Ботуня 69 / 732

• ← Въртешница (Лева река) 38 / 292

• → Вировска река
• ← Рибине 47 / 269
• → Маданска бара
• ← Скът 134 / 1074

• → Бързина 37 / 244

Хидроложки показатели

Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m³/s, а при станция Мизия – 25,40 m³/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през октомври. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.^[3]

речен отток	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	средногодишен
количество (m^3/s)	22,80	31,60	45,60	48,30	49,60	33,60	14,30	7,01	10,10	5,91	15,50	20,20	25,40
количество (% от годишния обем)	7,49	10,38	14,97	15,86	16,29	11,03	4,70	2,30	3,32	1,94	5,09	6,63	100,0

Селища

По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:

• Област Монтана

• Община Чипровци – град Чипровци, с. Железна, с. Белимел
• Община Георги Дамяново – с. Гаврил Геново
• Община Монтана – град Монтана
• Община Бойчиновци – с. Ерден, град Бойчиновци, с. Портитовци, с. Владимирово, с. Лехчево, с. Бели брод

• Област Враца

• Община Хайредин – с. Михайлово, с. Манастирище, с. Хайредин
• Община Козлодуй – с. Крива бара, с. Бутан, с. Гложене, с. Хърлец
• Община Мизия – с. Софрониево, град Мизия.

Стопанско значение, забележителности

Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца – Криводол – Бойчиновци – Гложене.

В горния басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.

Бреговете и водите на язовир „Огоста“ предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.

Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.

Други

На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.^[4]

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 343 – 344.
• Николов, Богдан. От Искър до Огоста, Издателство Алиса, 1996