Огюстен Пирам дьо Кандол

Огюстен Пирам дьо Кандол
Augustin Pyrame de Candolle
швейцарски ботаник
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г.
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г.

Роден
Женева, Женевска република
Починал
ПогребанЖенева, Швейцария

Националност Швейцария
Учил вПарижки университет
Женевски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вУниверситет на Монпелие;
Женевски университет
Семейство
ДецаАлфонс Пирам дьо Кандол (1806 – 1893)
Подпис
Огюстен Пирам дьо Кандол в Общомедия

Огюстен Пирам дьо Кандол (на френски: Augustin Pyrame de Candolle) е швейцарски ботаник,[1] работил дълго време във Франция.

Роден е на 4 февруари 1778 г. в Женева, Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от Прованс, емигрирал в Женева през 16 век, поради хугенотските си убеждения.

Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към науката. През 1796 г. се премества в Париж, където работи като сътрудник на водещите френски естественици Жорж Кювие и Жан-Батист Ламарк. През този период той за пръв път излага принципите си за класификация на растенията, основани на тяхната анатомия, които изместват тези на Карл Линей и оказват силно влияние върху ботаниката през 19 век.

През 1804 г. Дьо Кандол получава докторска степен по медицина. Между 1806 и 1812 г. по искане на френското правителство извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става професор по ботаника в Университета на Монпелие. През 1816 г. се завръща в Женева и от следващата година е професор по естествена история в Женевския университет.

Умира на 9 септември 1841 г. в Женева на 63-годишна възраст.

  • Plantarum historia succulentarum. 1799., в 4 тома
  • Astragalogia. 1802.
  • Essai sur les propriétés médicales des plantes. 1804.
  • Synopsis plantarum in flora Gallica descriptarum. 1806.
  • Théorie élémentaire de la botanique. 1813.
  • Regni vegetabilis systema naturale. 1818 – 1821., първите 2 тома
  • Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. 1824 – 1841., първите 7 от 17 тома