Одейшъс (линеен кораб, 1912)

„Одейшъс“
HMS Audacious
„Одейшъс“ през 1912 г.
Флаг Великобритания
Клас и типЛинеен кораб от типа „Кинг Джордж V“
ПроизводителCammell Laird в Бъркинхед, Великобритания.
Служба
Заложен23 март 1911 г.
Спуснат на вода14 септември 1912 г.
Влиза в стройавгуст 1913 г.
Изведен от
експлоатация		потопен на 27 октомври 1914 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост25 830 t (нормална)[4]
27 557 t (пълна)
Дължина179,7 m (по КВЛ)
182,2 m (максимална)
Ширина27,1 m
Газене8,15 m (по носа)
8,48 m (по кърмата)[1]
Броняглавен пояс: 203 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 51 – 254 mm;
палуба: 25 – 102 mm;
барбети: 76 – 254 mm;
кули ГК: 76 – 279 mm;
бойна рубка: 279 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
31 000 к.с.
Скорост21,7 възела[2]
(40,14 km/h)
Далечина на
плаване		6310 морски мили при 10 възела ход
3805 при 21 възела ход[3]
Екипаж900 души
Въоръжение
Артилерия5x2 343 mm;
16x1 102 mm
Зенитна артилерия:
4x1 47 mm (салютни);
5x1 7,71 mm картечници „Викерс“;
10x1 7,71 mm ръчни картечници „Люис“
Торпедно
въоръжение		3 x 533 mm ТА
„Одейшъс“ в Общомедия

Одейшъс (на английски: HMS Audacious) е британски линеен кораб-дредноут, един от четирите кораба на типа „Кинг Джордж V“. Първият в историята дредноут, загинал в хода на бойни действия.

Строителство

[редактиране | редактиране на кода]

„Одейшъс“ е заложен в корабостроителницата на „Cammel Llaird“ на 23 март 1911 г., съгласно проекта за разходи в държавния бюджет на Британската империя за 1910 г.

Гибел

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 октомври 1914 г. „Одейшъс“, плавайки за провеждането на учебни артилерийски стрелби при бреговете на Ирландия, в 08:05 се натъква на мина, поставена от германския спомагателен минен заградител „Берлин“. Капитана се опитва да доведе потъващият кораб към брега и да го изхвърли на плиткото, но в 10:50 машинното отделение е наводнено и „Одейшъс“ губи ход.

Лайнера „Олимпик“ с помощта на разрушителя „Ярост“ (на английски: „Fury“) взема авариралият кораб на буксир, обаче силно наводненият и неуправляем „Одейшъс“ къса буксирните въжета. След това крайцера „Ливърпул“ (на английски: „Liverpool“) се опитва да буксира линкора и също претърпява неуспех.

В 19:15 кърмата се скрива по водата, останалите на линкора членове на екипажа са евакуирани.

В 21:00 „Одейшъс“ се преобръща, взривява се и потъва. От осколка е убит старшина на крайцера „Ливърпул“, намиращ се на разстояние над 700 метра от мястото на взрива. Това е единствената човешка жертва при гибелта на „Одейшъс“.

  • „Ливърпул“ (отляво) и „Фюри“ (в центъра) се опитват да буксират „Одейшъс“ (отдясно). Фотографията е направена от „Олимпик“.
    „Ливърпул“ (отляво) и „Фюри“ (в центъра) се опитват да буксират „Одейшъс“ (отдясно). Фотографията е направена от „Олимпик“.
  • Екипажа на „Одейшъс“ напуска потъващият кораб и се качва в спасителните лодки. Фотография от „Олимпик“.
    Екипажа на „Одейшъс“ напуска потъващият кораб и се качва в спасителните лодки. Фотография от „Олимпик“.
  • Евакуацията на екипажа.
    Евакуацията на екипажа.

Първоначално се смята, че „Одейшъс“ попада на плаваща мина, паднала от „Центурион“ или „Аякс“, които плават пред него, не е изключена и версията, че „Одейшъс“ е торпилиран. Едва в самото начало на 1915 г. става известно, че заграждението е поставено от спомагателния крайцер „Берлин“.

Последствия от гибелта

[редактиране | редактиране на кода]

Разследването за гибелта на линкора установява, че голяма роля в загубата на кораба имат неизправността или неплътното затваряне на люковете в подводната част и неверните действия на аварийните команди, в резултат на които се оказват потопени и неповредени отсеци.

„Одейшъс“ е първият дредноут, загинал в Първата световна война. Британското Адмиралтейство решава да съхрани гибелта на „Одейшъс“ в тайна. До края на войната „Одейшъс“ се споменава в съобщенията за пресата като действащ боен кораб.

Официалното известие за гибелта на „Одейшъс“ (с указване на фактическата дата на случката) е публикувано във вестника „The Times“ едва на 14 ноември 1918 г. Известието се съпровожда с изразяване на благодарност към британската преса, за съхраняването на тайната.

Филми

[редактиране | редактиране на кода]

Останките на „Одейшъс“ са показани в документалния телевизионен сериал „Тайните на потъналите кораби“ (на английски: „Deep Wreck Mysteries“) на канала „History Channel“.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Козлов, Линкоры типа „Орион“ 2006, с. 49.
  2. ↑ Паркс Линкоры 7 21, с. 2.
  3. ↑ Burt_British_Battleships_WW1 176, с. 2.
  4. ↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 30, с. 2.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
на руски език
  • Корбетт Дж. Операции английского флота в Первую мировую войну. 480 с.
  • Яковлев С. Непотопляемость надводных кораблей.
  • А. А. Михайлов. Линейные корабли типа „Куин Элизабет“. СПб., 96 с.
  • Паркс О. Линкоры Британской империи. Ч. VII. Эпоха дредноутов. СПб., 116 с. ISBN 978-5-8172-0132-1.
  • Козлов Б. В. Линейные корабли типа „Орион“. СПб., 116 с. ISBN 5-98830-017-0.
  • П. Ч. Смит. Пьедестал (Сборник „Решающие конвойные битвы“). 223 с. ISBN 5-17-038536-6.
  • Кофман В. Л. Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“. М., 160 с. ISBN 978-5-699-79828-5.
на английски език
  • Staff, Gary. German Battlecruisers: 1914 – 1918. – Oxford: Osprey Books, 2006. – 48 p. – ISBN 1-84603-009-9.
  • Burt R. A. British Battleships of World War One. – London: Arms and armor press, 1986. – 344 p. – ISBN 0-85368-771-4.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон. ISBN 0-85177-691-4.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • All the World's Battleships: 1906 to the present. издание 1996. Лондон, 190 с. ISBN 0-85177-691-4.
на немски език
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Audacious (1912) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​