Одисеас Елитис

Одисеас Елитис
Οδυσσέας Ελύτης
гръцки поет, преводач и художествен критик
Одисеас Елитис през 1974 г. в Рим
Одисеас Елитис през 1974 г. в Рим
Роден
Починал
18 март 1996 г. (84 г.)
ПогребанПърво атинско гробище, Гърция
Националност Гърция
Учил вАтински университет
Литература
ПсевдонимΟδυσσέας Ελύτης[1]
Период1935 – 1996
Жанровестихотворение, есе
Направлениеромантичен модернизъм
Известни творби„Достойно ест“ (1959)
НаградиНобелова награда за литература (1979)
ПовлиянВтора световна война
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайт
Одисеас Елитис в Общомедия

Одисеас Елитис (на гръцки: Οδυσσέας Ελύτης) е псевдоним на Одисеас Алепуделис, гръцки поет, преводач и арт критик, носител на Нобелова награда за литература през 1979 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Семейство Елитис (Алепуделис), 1917

Одисеас Елитис е роден като най-малкото, шесто дете в заможното старо търговско и предприемаческо семейство на Панайотис Алепуделис и Мария Врана от град Митилини на остров Лесбос. Елитис е роден на остров Крит (там баща му създава преуспяващо производство на сапун) и прекарва първите си години там и на остров Лесбос. Когато е на 6 години, родителите му се местят в Атина, където той завършва начално и средно образование – учи в частното училище „Макри“, после в Трета гимназия.

През 1923 г. пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. В периода 1930 – 1935 г. учи право в юридическия факултет на Атинския университет, но не се дипломира.[2]

Дебютира със стихове през ноември 1935 г. в атинското списание „Неа граммата“ (Нова литература) с подкрепата на Георгиос Сеферис. Още първите си произведения подписва с псевдонима Елитис. Псевдонима си съставя от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, упование, свобода, красота.[2]

Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, пише статии и обзори на литературни теми във вестник „Катемерини“. От 1945 до 1946 г. е програмен директор на Гръцкото национално радио.[2]

Става член на Асоциацията на гръцките арт критици (AICA-Hellas).[2]

По време на гражданската война в Гърция (1946 – 1949) Елитис живее в Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната.[2] В периода 1948 – 1952 и 1969 – 1972 г. живее във Франция, запознава се с изявени артисти и творци като Андре Бретон, Реверди, Пол Елюар, Тристан Цара, Пикасо, Алберто Джакомети, Джузепе Унгарети, Марк Шагал, Анри Матис, Джорджо де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания.[2]

След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). За втори път е програмен директор на Гръцкото национално радио (1953 – 1954). През 60-те години на XX век посещава САЩ (1961), СССР (1962), Италия (1962), България (1965).

През 1965 – 1968 г. работи в административния съвет на Гръцкия национален театър.[2]

По време на военната диктатура, дошла на власт през април 1967 г., Елитис заминава в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „Самодържецът Слънце“ (1971) и „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (1971).[2]

Остава ерген през целия си живот.[2]

Умира от инфаркт.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Ориентации“ (Προσανατολισμοί, 1939)
  • „Слънцето за първи път заедно с вариации върху слънчев лъч“ (Ηλιος ο πρώτος, παραλλαγές πάνω σε μιαν αχτίδα, 1943)
  • „Героичен и погребален марш за изгубения лейтенант в Албания“ (Άσμα ηρωικό και πένθιμο για τον χαμένο ανθυπολοχαγό της Αλβανίας, 1946)
  • „Достойно ест“ (Το Άξιον Εστί, 1959)
  • „Шест плюс едно угризения на небето“ (Έξη και μια τύψεις για τον ουρανό, 1960), (Националната награда на Гърция за поезия)
  • „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (Το φωτόδεντρο και η δέκατη τέταρτη ομορφιά, 1972)
  • „Самодържецът Слънце“ (Ο ήλιος ο ηλιάτορας, 1971)
  • „Тръпките на любовта“ (Τα Ρω του Έρωτα, 1973)
  • „Монограмът“ (Το Μονόγραμμα, 1972)
  • „Доведени поеми“ (Τα Ετεροθαλή, 1974)
  • „Шифър“ (Σηματολόγιον, 1977)
  • „Мария Нефели“ (Μαρία Νεφέλη, 1978)
  • „Три поеми под благоприятен флаг“ (Τρία ποιήματα με σημαία ευκαιρίας 1982)
  • „Дневник на невидимия април“ (Ημερολόγιο ενός αθέατου Απριλίου, 1984)
  • „Кринагорас“ (Κριναγόρας, 1987)
  • „Малкият моряк“ (Ο Μικρός Ναυτίλος, 1988)
  • „Елегии на Оксопетра“ (Τα Ελεγεία της Οξώπετρας, 1991)
  • „На запад от мъката“ (Δυτικά της λύπης, 1995)

Проза, есеистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Истинското лице и лирическата смелост на Андреас Калвос“ (Η Αληθινή φυσιογνωμία και η λυρική τόλμη του Ανδρέα Κάλβου, 1942)
  • „2x7 e“ (сборник кратки есета) (2χ7 ε (συλλογή μικρών δοκιμίων))
  • „Открити карти“ (Ανοιχτά χαρτιά (συλλογή κειμένων), 1973)
  • „Художникът Теофилос“ (Ο ζωγράφος Θεόφιλος, 1973)
  • „Магията на Пападиамантис“ (Η μαγεία του Παπαδιαμάντη, 1975)
  • „Рапорт пред Андреас Ембирикос“ (Αναφορά στον Ανδρέα Εμπειρίκο, 1977)
  • „Общественото и личното“ (Τα Δημόσια και τα Ιδιωτικά, 1990)
  • „Собствен начин“ (Ιδιωτική Οδός, 1990)
  • „Картбланш“ („Εν λευκώ“ (συλλογή κειμένων), 1992)
  • „Градината с илюзиите“ (Ο κήπος με τις αυταπάτες, 1995)

Преводи

[редактиране | редактиране на кода]

Превежда текстове на Пол Елюар, Лотреамон, Артюр Рембо, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Фредерико Гарсия Лорка, Владимир Маяковски, Бертолд Брехт, както и книга с преводи на Сафо (1984) и Апокалипсиса на Йоан (1985) (от старогръцки на новогръцки).

На български

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Открити карти“. София: Народна култура, 1982, 253 с.
  • „Достойно ест“. София: Народна култура, 1987, 101 с.
  • „Тялото на лятото“. София: Балкани, 2003, 195 с.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча в Ираклио, Крит.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.nobelprize.org // Посетен на 14 октомври 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и 25 години от смъртта на големия гръцки поет Одисеас Елитис // БНР. 2021-03-18. Посетен на 2024-03-16.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“