Ойген Мюлер

Ойген Мюлер
германски генерал
Мюлер през май 1939 г.
Мюлер през май 1939 г.
Званиегенерал от артилерията
Години на служба1910 – 1945
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
Награди Железен кръст 1-ва степен
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
24 април 1951 г. (59 г.)
Ойген Мюлер в Общомедия

Ойген Мюлер (на немски: Eugen Müller) е генерал от артилерията на германския Вермахт. Той е известен с това, че подготвя комисарската заповед в подготовката за Операция Барбароса, нахлуването през 1941 г. в Съветския съюз.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1891 г. Мюлер се присъединява към армията през 1912 г. и служи по време на Първата световна война. Той е част от Райхсвера и след това Вермахта, достигайки ранг полковник през 1935 г. На 1 април 1939 г. Мюлер е повишен в ранг генерал-майор и поема командването на военната академия.

На 1 септември 1939 г., при избухването на Втората световна война, Мюлер е назначен за началник на щаба на армията под командването на Франц Халдер. Мюлер отговаря за правни и наказателни действия, свързани с окупираните райони в Европа. Той остава в Генералния щаб до края на войната.

Комисарска заповед

[редактиране | редактиране на кода]

Първият проект на комисарската заповед е издаден от генерал Ойген Мюлер на 6 май 1941 г. и призовава за застрелване на всички комисари, за да не се позволи на всеки заловен комисар да бъде пратен в лагера на военнопленниците в Германия.[1] Германският историк Ханс-Адолф Якобсен пише:

„В съзнанието на командирите на германската армия никога не е имало никакво съмнение, че заповедта умишлено нарушава международното право, което се потвърждава от необичайно малкия брой писмени копия на Kommissarbefehl, които са били разпространени.“

Параграфът, в който генерал Мюлер призовава командирите на армията да предотвратят „ексцесиите“, е отстранен по искане на ОКВ.[2] Окончателният проект на заповедта е издаден от ОКВ на 6 юни 1941 г. и е ограничен само до най-старшите командири, които са инструктирани да информират устно своите подчинени.

Прилагането на заповедта на комисаря води до хиляди екзекуции.[3] Германският историк Юрген Фьорстер пише през 1989 г., че просто не е вярно, както твърдят повечето командири на германската армия в своите мемоари, а някои германски историци като Ернст Нолте все още твърдят, че заповедта на комисаря не е изпълнена. На 23 септември 1941 г., след като няколко командира на Вермахта искат заповедта да бъде омекотена като начин да се насърчи предаването на Червената армия, Хитлер отхвърля „всяка промяна на съществуващите заповеди относно третирането на политическите комисари“.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Jacobesn, Hans-Adolf The 'Kommisssarbefehl' and Mass Executions of Soviet Russian Prisoners of War, pages 505 – 536 from Anatomy of the SS State, Walter and Company: New York, 1968 pages 516 – 517
  2. ↑ Jacobesn, Hans-Adolf The 'Kommisssarbefehl' and Mass Executions of Soviet Russian Prisoners of War, pages 505 – 536 from Anatomy of the SS State, Walter and Company: New York, 1968 page 519
  3. ↑ Förster, Jürgen The Wehrmacht and the War of Extermination Against the Soviet Union, pages 494 – 520 from The Nazi Holocaust page 502
  4. ↑ Jacobesn, Hans-Adolf The 'Kommisssarbefehl' and Mass Executions of Soviet Russian Prisoners of War, pages 505 – 536 from Anatomy of the SS State, Walter and Company: New York, 1968 page 522


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eugen Müller в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​