Оксиморонът (от старогръцки οξύμωρον; oxys – ‚остроумен‘; moros – ‚глупав‘) e вид стилистично средство – троп, съчетание на привидно несъчетаеми, противоположни понятия (антитези), което създава контрастна изразителност на тяхната образност. Например „сладка мъка“ или „Живият труп“ (Л. Н. Толстой). Разглежда се като разновидност на метафората.
Някои парадоксални на пръв поглед изрази като „виртуална реалност“, „духовна храна“, както и някои поговорки като „бързай бавно“ са се превърнали в смислени, въпреки че по същество са оксиморони.
В близката далечина черна точка се белее, до нея стои млад старец, той мълчи и пее.
За описване на средностатистическото (обикновено българско) село се употребява оксиморона Горно Нанадолнище, което е фиктивно съществуващо селище. Наименованията на някои реални местности и населени места също представляват оксиморони:
Понякога употребата на противоречащи си понятия като „горе-долу“, „иде-дойде“ не представлява оксиморон, а по-скоро литота.
Изрази като „Мразя да мразя“, „Колкото повече, толкова повече“, „Днес баници със сирене няма, защото свърши изварата“ не са оксиморони.
Вицове като „Две патки се карали коя да е по средата“ не са оксиморони.