Олевени

Олевени Олевени
— село —
Църквата „Свети Георги“
Олевени 40.963889, 21.36
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	650 m
Население	157 души (2002)
Пощенски код	7221
МПС код	BT
Олевени в Общомедия

Олевени или книжовно Холевени (на македонска литературна норма: Олевени; на гръцки: Ολέβενη) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

Селото се намира на 650 m надморска височина в областта Пелагония, на 9 km южно от Битоля.^[1]

История

Според народната етимолотия на името Олевени в околността на селото имало много орехови дървета и затова на жителите викали оревци, което постпенно се трансформирало в олевци и в олевенци.^[1]

В XIX век Олевени е село в Битолска кааза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Георги“ е от XIX век. Освен нея в селота има храмове „Свети Атанасий“, „Света Ана“, „Света Петка“ и „Свети Илия“.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Олевени има 230 жители, всички българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Олевени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 24 къщи.^[4]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олевени има 176 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

По време на българското управление в Македония през Първата световна война Олевени е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 198 жители.^[6]

В 1953 година селото има 302 жители. Населението постепенно намалява вследствие на емиграция.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители, от които 156 са се самоопределили като северномакедонци и един като сърбин.^[7]

Стара къща в Олевени

Олевени през Първата световна война

Националност	Всичко
северномакедонци	156
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	0

Личности

Починали в Олевени

• Никола Иванов-Брусничанецо (1880 - 1906), български революционер^[8][9]
• Ташко Цветков (1865 – 1905), български революционер

Външни препратки

• Прoлог за септември - декември от XIV век, прибран от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет. На последна страница има приписка от 1765 година (ΑΨΞΕ).

Бележки

1. Олевени // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 31 юли 2018.
2. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 42. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 октомври 2007 
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
9. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.