Оливин

Оливин
Общи
Формула (повтаряща се единица)	(Mg,Fe) 2SiO 4
Класификация на Щрунц	9.AC.05
Характеристики
Твърдост по Моос	6.5–7.0
Оливин в Общомедия

Оливи́н е вид минерал^[1], магнезиево-железен силикат с мафичен произход и формула (Mg,Fe)₂[SiO₄]. ^[2][3] Има твърдост 6,5 – 7 по скалата на Моос. Прозрачните му жълто-зелени и светлозелени кристали се наричат перидот или хризолит и се ценят като скъпоценни камъни. Цветът му е устойчив и се дължи на двувалентното желязо.

Оливинът е един от най-разпространените минерали в природата. Съдържанието на Fe и Mg варира между двете крайни разновидности на непрекъснатата изоморфена серия на оливините: форстерит Mg₂[SiO₄] и фаялит – Fe₂[SiO₄]. Оливинът участва в състава на основните магмени скали и е широко разпространен в мантията на Земята.

Названието Оливин е предложено първо от Алфред Вернер за обозначаване на зелените примеси, срещани в базалта. Синоними: прозрачните оливини се наричат хризолит (в Русия), а перидот (френски термин) на запад.

Бележки

1. оливин // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 2 април 2024.
2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 274.
3. оливин (olivine group) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)

Метеорит Хондрит, Гумощник, Троянско от 28 април 1904, съдържащ минерала оливин – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси при Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Източници

• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 150- 151. Посетен на 2 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 235-238.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 439 – 442.
• Костов-Китин, Владислав. Оливинова група Olivine Group // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 451 - 454.
• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. с. 153-154.

Външни препратки

• Оливин // webmineral.com. (на английски)

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.