Оптимизмът (на английски: Optimism) е философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро. Към него се отнасят и следните други определения:
Думата "оптимизъм" произлиза от латинското: „optimus“ – най-добър, превъзходна степен на „bonus“ – добър. Вероятно е свързано с „ops“, което означава „сила, ресурси“ или „ob“ – „пред“ и наставката „tumos“ – „най-“. Според други произлиза от „optio“ – избор.
Използвана е за първи път от Готфрид Лайбниц (в Théodicée, 1710) със значение на „най-голямото добро“. Идеята на Либниц е, че живеем в „най-добрия възможен свят“, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира "Кандид" (Candide), в която го осмива. Думата „оптимист“ е използвана за първи път през 1766 г., а „оптимистично“ – през 1848 г. [2]
„Оптимистично движение“ e създадено през 2001 г. от група граждани във Франция и с времето се разширява и в други европейски страни. Членовете на движението са обединени от желанието си да подкрепят един оптимистичен и отговорен подход към живота, работата и обществото, в което всеки един да може да участва активно. Имат за цел да популяризират ползите от оптимизма и да съберат повече хора, които мислят, че той може да допринесе за подобряване на човешкото здраве, поведение, взаимоотношения и представяне и че оптимизмът може да направи по-добър както отделния човек, така и обществото в дух на уважение един към друг, както и към околната среда.
Според тях за по-пълното усвояване на оптимизма е подходящо да се следват следните съвети: