Орсо I Партечипацио | |
Роден | |
---|---|
Починал | 881 г.
|
Погребан | Венеция, Италия |
Герб | |
Орсо I Партечипацио в Общомедия |
Орсо I Партечипацио (на латински: Ursus Particiacus, на италиански: Orso I Partecipazio), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република. Управлява от 864 до 881 г.
Орсо вероятно е внук на дожа Анджело Партечипацио. Той е избран на поста след убийството на предшественика му Пиетро Традонико, чиито убийци са заловени в края на същата година, съдени и екзекутирани.[1]
Орсо Партечипацио предприема кампании срещу сарацините и пиратите, нападащи Адриатическото крайбрежие. Подема строежи в Риалто, подновява забраната за търговията с роби. Получава титлата „протоспатор“ от византийския император Василий I Македонец, за чиято племенница се предполага, че е женен.
Умира през 881 г. от естествена смърт[2] и е наследен на поста от сина му Джовани II Партечипацио.
Не е известно името на съпругата на Орсо Партечипацио, но има предположения, че може да е племенница на император Василий I Македонец. Според „Венецианска хроника“ на Йоан Дякон от нея той има шест деца:
Пиетро Традонико | → | дож на Венецианската република (864 – 881) | → | Джовани II Партечипацио |
|