Орфей и Евридика

Орфей и Евридика
КомпозиторКристоф Глук
ЛибретистРаниери де Калцабиджи
Основа„Метаморфози“ на Овидий
Действия3
Премиера5 октомври 1762 г.
Орфей и Евридика в Общомедия

„Орфей и Евридика“ (на френски: Orphée et Eurydice; на италиански: Orfeo ed Euridice) е опера на германския композитор Кристоф Глук в 3 действия (5 картини), базирана на мита за тракийския певец Орфей.

Либретото е написано от италианския поет и либретист Раниери де Калцабиджи. Операта е поставена за първи път в Императорския театър във Виена на 5 октомври 1762 г., в присъствието на императрица Мария Тереза.

„Орфей и Евридика“ е първата от „реформаторските“ опери на Глук, в които той се опитва да замести сложните сюжети и свръхсложна музика на опера серия с „благородна простота“ в музиката и действието.[1]

История на написването

[редактиране | редактиране на кода]

Глук започва да пише операта си „Орфей и Евридика“ на близо 50-годишна възраст, когато е вече прочут композитор с творчески актив от над 40 опери и диригент на придворната опера във Виена. Той отлично познава оперния жанр, навлязъл е в проблемите на оперното творчество и е намерил съмишленици за своите идеи, че оперното изкуство се нуждае от реформи, в лицето най-вече на известния по това време италиански поет и либретист Раниери де Калцабиджи. В своите нови творби, написани съвместно с Калцабиджи, Глук се стреми да постигне повече простота в музиката и сюжета, с по-малко виртуозно пеене и красиви мелодии, които често не съответстват на настроението на текста, а са повече израз на суета и желание на певците да блеснат. Според него действителното предназначение на музиката в операта е „да служи за засилване изразителността на поезията, без да става причина за прекъсване на действието, и да не го охлажда чрез излишни украшения…“.[2]

Калцабиджи използва за основа сюжета на едноименната поема от Овидиевите „Метаморфози“. Първоначалното либрето е написано на италиански език, за което Глук композира и музиката. Впоследствие Глук преработва операта специално за Париж, като либретото на френски език е дело на Пиер Луи Молин. Пренаписването на операта за френската публика води и до други промени, напр. партията на Орфей вече не е за алт, а за тенор.[2]

Първото изпълнение на „Орфей и Евридика“ е във Виена на 5 октомври 1762 г.[1]

В България „Орфей и Евридика“ е поставена за пръв път в София на 30 септември 1927 г. под диригентството на Юрий Померанцев, в сценична реализация на Петър К. Стойчев.[2][3] Първата (и към 2021 г. единствена) постановка на „Орфей и Евридика“ извън столицата е в Русенската опера на 19 декември 2014 г., по повод 300-годишнината от рождението на Глук. Сценичната версия е на режисьора Огнян Драганов, а диригент е италианецът Роберто Рега.[3]

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]
Che farò senza Euridice (на немски)
Ernestine Schumann-Heink (1907)
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.

Операта пресъздава популярния мит за Орфей, който се опитва да изведе от страната на мъртвите своята любима Евридика. Действието започва на гробницата на Евридика, където неутешимият Орфей излива в песен отчаянието си от загубата. Трогнати, олимпийските богове изпращат на земята бога на любовта Амур, който съобщава на певеца, че може да си върне Евридика, ако изпълни две условия: да успее с песните си да покори владетелите на подземното царство и след това през целия път, докато извежда оттам Евридика, да не я погледне нито веднъж. Обнадежден, Орфей взима лирата си и тръгва на път. Сюжетът проследява неговите премеждия в подземното царство. В мита Орфей не устоява на изкушението да погледне любимата си и Евридика остава в царство на Хадес. В операта Орфей, помнейки условието за спасяването ѝ, не я поглежда, но не ѝ обяснява защо. Евридика се радва да се завърне на земята, но не разбира постъпката му и я приема като знак, че той вече не я обича. Отказва да продължи, решавайки, че смъртта би била за предпочитане. Неспособен да издържи повече, Орфей се обръща и поглежда към Евридика; тя отново умира. Орфей излива скръбта си в известната ария Che farò senza Euridice? Амур връща Евридика към живота и тя и Орфей се събират отново. След балет от четири части всички пеят във възхвала на Амур (Trionfi Amore). Във версията от 1774 г. хорът (L'Amour triomphe) предхожда балета.

Действащи лица

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орфей (алт в първоначалната версия на италиански; при изпълнение на френската версия – тенор)
  • Евридика (сопран)
  • Амур (сопран)
  • девойки, младежи, овчарчета, нимфи, фурии, духове и пр.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Hayes, Jeremy. Orfeo ed Euridice // Grove Music Online (8th ed.). Oxford University Press, 2002. DOI:10.1093/gmo/9781561592630.article.O008226.
  2. ↑ а б в Сагаев, Любомир. Орфей (Орфей и Евридика) // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  3. ↑ а б Стамболиев, Огнян. 260 години от смъртта на „кавалера Глук“ – Кристоф Вилибалд Глук // Софийска опера и балет. 6 февруари 2017. Посетен на 28 ноември 2021.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни