Оскар Пастиор

Оскар Пастиор
Oskar Pastior
германски поет
Оскар Пастиор през 1975 г.
Оскар Пастиор през 1975 г.
Роден
Починал
4 октомври 2006 г. (78 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия
Националност Германия
Учил вБукурещки университет
Работилпоет, преводач
Литература
Жанровестихотворение
Награди„Награда Ернст Майстер за поезия“ (1993)
„Награда Георг Бюхнер“ (2006) (посмъртно)
Подпис
Уебсайт
Оскар Пастиор в Общомедия

Оскар Пастиор (на немски: Oskar Pastior) е румънски и после германски поет и преводач.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сибиу и принадлежи към немското малцинство на трансилванските саксонци. Баща му е учител по рисуване. Момчето учи в местната гимназия от 1938 до 1944 г.

През януари 1945 г. при преселването на румънските немци в СССР 17-годишният Пастиор е въдворен в лагер за принудителен труд от системата на ГУЛАГ. Завръща се в Румъния през 1949 г.

В родината си през следващите години живее от помощна и случайна работа. По време на отбиването на 3-годишната задължителна служба в румънската армия успява чрез задочни курсове да завърши средно образование. След това работи в строителна фирма като бетонджия.

От 1955 до 1960 г. следва „Германистика“ в Букурещкия университет и се дипломира с държавен изпит. Работи като редактор в немскоезичния отдел на Румънското държавно радио от 1960 г.

През 1968 г. използва учебно посещение във Виена, за да избяга в Западна Европа. Отива в Мюнхен, а след това в Западен Берлин, където след 1969 г. се установява като писател на свободна практика и преводач на художествена литература. Между другото работи над преводи на творби от руския поет и прозаик Велимир Хлебников и румънско-френския поет Тристан Цара.

Оскар Пастиор умира по време на Панаира на книгата във Франкфурт на Майн на 4 октомври 2006 г.[1]

След смъртта на поета към него са отправени упреци, че от 1961 до 1968 г. е таен сътрудник на Секуритате – тогавашната румънска служба за държавна сигурност, след като преди това 4 години самият е обект на нейно наблюдение.

Гробът на Оскар Пастиор в Берлин

Носителката на Нобелова награда Херта Мюлер, чийто роман „Разлюлян дъх“ (Atemschaukel, 2009) се основава на спомените на нейния колега и приятел Оскар Пастиор за престоя му в съветски концлагер, заявява, че е потресена, но също че изпитва съчувствие и тъга заради случилото се. Впоследствие тя осъзнава „колко нараним и податлив на изнудване е бил Пастиор: хомосексуалист в държава, която наказва хомосексуалността с дълги години затвор“[2].

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Първата публикация на поезия от Оскар Пастиор в Румъния – стихосбирката „Отворени думи“ (Offne Worte, 1964) – предизвиква интерес и му донася 2 важни румънски литературни награди.

В немскоезичната литература на XX век той e изтъкнат представител на поезия, чиято основна задача е играта с езика и словесната артистичност, при което границите с нонсенса често са размити. Творчеството му е силно повлияно от звуковата поезия на дадаизма, както и от изключителната художествена обиграност на групата „Улипо“.

От 1977 г. Пастиор е член на Колоквиума по нова поезия в Билефелд, от 1984 г. – на Академията на изкуствата в Берлин, от 1989 г. – на Германската академия за език и литература в Дармщат, от 1993 г. – на обединението „Улипо“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Fludribusch im Pflanzenheim, 1960
  • Offne Worte, 1964
  • Ralph in Bukarest, 1964
  • Gedichte, 1965
  • Vom Sichersten ins Tausendste, 1969
  • Gedichtgedichte, 1973
  • Höricht, 1975
  • An die neue Aubergine, 1976
  • Fleischeslust, 1976
  • Der krimgotische Fächer, 1978
  • Ein Tangopoem und andere Texte, 1978
  • Wechselbalg, Gedichte 1977–1980, 1980
  • 33 Gedichte, 1983 (Bearbeitungen von Gedichten von Francesco Petrarca)
  • Sonetburger, 1983
  • Anagrammgedichte, 1985
  • Ingwer und Jedoch, 1985
  • Lesungen mit Tinnitus, 1986
  • Römischer Zeichenblock, 1986
  • Teure Eier, 1986
  • Jalousien aufgemacht, 1987
  • Modeheft des Oskar Pastior, 1987
  • Anagramme, 1988 (zusammen mit Galli)
  • Kopfnuß Januskopf, 1990
  • Neununddreißig Gimpelstifte, 1990
  • Eine Scheibe Dingsbums, 1990
  • Feiggehege, 1991
  • Urologe küßt Nabelstrang, 1991
  • Vokalisen & Gimpelstifte, 1992
  • Eine kleine Kunstmaschine, 1994
  • Das Unding an sich, 1994
  • Gimpelschneise in die Winterreise-Texte von Wilhelm Müller, 1997
  • Das Hören des Genitivs, 1997
  • Come in to frower, 1998 (zusammen mit Veronika Schäpers und Silke Schimpf)
  • Der Janitscharen zehn, 1998
  • Standort mit Lambda, 1998
  • Pan-tum tam-bur, 1999 (zusammen mit Uta Schneider)
  • Saa uum, 1999
  • O du roher Iasmin, 2000
  • Villanella & Pantum, 2000
  • Ein Molekül Tinnitus, 2002 (zusammen mit Gerhild Ebel)
  • Werkausgabe:
    • Bd. 2. „Jetzt kann man schreiben was man will!“, 2003
    • Bd. 3. „Minze Minze flaumiran Schpektrum“, 2004
    • Bd. 1. „... sage, du habest es rauschen gehört“, 2006
    • Bd. 4. „... was in der Mitte zu wachsen anfängt“, 2008
  • Gewichtete Gedichte. Chronologie der Materialien, 2006
  • Speckturm. 12 × 5 Intonationen zu Gedichten von Charles Baudelaire, 2007

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Gestorben – Oskar Pastior, Der Spiegel, 41/2006, 9. Oktober 2006, S. 230
  2. ↑ Auch du, mein Freund, Der Spiegel, 20. September 2010

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни