Осломей

Осломей Осломеј
— село —
Осломей 41.583333, 21
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Горно Кичево
Надм. височина	661 m
Население	21[1] души (2021)
Пощенски код	6254
Телефонен код	045
Осломей в Общомедия

О̀сломей (на македонска литературна норма: Осломеј; на албански: Osllomeji) е село в Северна Македония, част от община Кичево.

География

Селото е разположено в областта Горно Кичево на река Темница на 8 километра северно от Кичево.

История

Стенописът над входа на „Света Богородица“, 1921 година

В XIX век Осломей е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Осмолей (Osmoleï) е посочено като село с 16 домакинства с 44 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Осломей живеят 192 българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осломей е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 3 къщи.^[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осломей има 240 българи екзархисти.^[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1921 година. Обновена е в 1986 година и преосветена в 1987 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Иконостасът е подарък от Цветан Лазарески и е от 1923 година.^[6]

Според албанското преброяване от 1942 година в Осломей живеят 148 българи и 81 сърби.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители,^[8] а според последното преброяване от 2021 година – 21 жители, всички македонци.^[1]

От 1996 до 2013 година селото е център на община Осломей.

Личности

Родени в Осломей

• Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, Осломей се смята за най-достоверното му родно място
• Константин Антонов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.^[9]
• Киро Павлески (1921 – 1943), югославски партизанин^[10]

Бележки

1. Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 16 май 2024. (на македонска литературна норма)
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
6. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
7. http://pop-stat.mashke.org/alb-historic/1942-diber-tetove-ethnicrel-loc.htm
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007 
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
10. Ристоски и други, Душан. Слободата беше нивниот идеал // Музеј - Западна Македонија во НОВ - Кичево, 1982. с. 98.