Османската миниатюра (на турски: Osmanlı minyatür sanatı), понякога наричана турска миниатюра, е миниатюра от периода на Османската империя. Тя може да бъде свързана с традициите на персийската миниатюра, както и с влиянието на китайското изкуство и е част от изкуството за оформление на книгите наред с орнаментирането със злато (тезип), калиграфията,(hat), мраморната хартия (ебру) и подвързването (cilt). На турски за обозначаване на миниатюрна живопис в Османската империя се използват думите taswir или nakish. Студията, в които работят художниците, се наричат „Накашанци“. [1] [2]
Миниатюрите обикновено не са подписвани от авторите, което се свързва с „отхвърлянето на индивидуализма“ или с факта, че творбите са създавани от повече от един човек. По традиция главният художник разработва композицията (сцената) на миниатюрата, а неговите ученици и чираци рисуват контурите (наречени „тахрир“) с черно или цветно мастило, а след това и самата миниатюра. Съвременните учени откриват в някои ръкописи имената и дори изображенията на основните художници. По-често обаче е изобразяван чиновникът, работил върху текста. Хора се изобразяват най-често в османска „светска“ литература – епоси, поезия, образователна литература, медицинска. Те винаги са в малките илюстративни жанрове, не са монументални, и никога не са стриктно религиозно натоварени.
Разбирането на перспективата в османската миниатюра е съвсем различно от това в ренесансовата европейска живопис: изобразената сцена често включва в рамките на едно и също изображение различни времеви периоди. Миниатюрите следват контекста на книгата, в която са включени, като напомнят повече за по-модерни илюстрации, отколкото „автономни“ произведения на изкуството.
Боите за цветните миниатюри са получавани от прахови пигменти, смесени с яйчен белтък, а по-късно и с разредена гума арабика. Така получените цветове стават „живи“. Контрастните цветове допълнително подчертават това качество. Най-използваните цветове в османските миниатюри са ярко червено, алено, зелено и различни нюанси на синьото.
Светогледът, залегнал в основата на османската миниатюрна живопис, също се различава от светогледа в европейската ренесансова традиция: художниците като цяло не се стремят към реалистично изображение на хора, животни или неодушевени предмети, въпреки че все пак в творби от края на 16 век се наблюдават все повече прояви на реализъм. Османските художници в своите творби намекват за безкрайната и трансцендентална реалност (тоест Аллах според пантеистичната гледна точка, присъща на суфизма). Като резултат се получават стилизирани и абстрактни образи.
По време на управлението на султан Мехмед II в двореца Топкапъ в Истанбул е създадена работилница „Накашан-и-Рум“, която функционира и като академия за създаване на илюстровани ръкописи. Там се работи както за султана, така и за съда. В началото на 16 век работилницата на персийски миниатюристи в Херат е затворена и известния художник Бехзад (или Бихзад) отива в Тебриз. След като османският султан Селим I през 1514 г. завладява Тебриз, изпраща много местни книги за преписване в Истанбул в двореца Топкапъ, където се създава „Персийската живописна академия“.
В резултат на това художниците от тези две работилници-академии създават две различни школи по живопис: художниците от Накашане-и-Рума, специализират в документалните книги, докато „персийските майстори“ отразяват публичния и част от личния живот на владетелите (техните портрети и историческите им постижения). В последните творби могат да бъдат открити изображения на сватби и най-вече на церемониите по обрязване. Сред творбите има и научни книги по ботаника и зоология, алхимия, космография и астрология, медицина, технически трудове и дори любовни писма.
Управлението на Сюлейман Великолепни (1520 – 1566) и по-специално на Селим II (1566 – 1574) през втората половина на 16 век се превръща в „златен век“ на османската миниатюра, тъй като през този период тя достига своя връх. Накаш Осман (известен като Осман Миниатюристът) е най-важният художник на миниатюри, а Нигари е най-важният портретист на епохата. Матрачи Насу е известен художник миниатюрист по време на управлението на Селим I и Сюлейман Великолепни. Той създава нов жанр живопис, наречен „топографска живопис“. В своите творби той изобразява градове, пристанища и замъци, без човешки фигури, с активно комбинирани изгледи. В неговите творби един и същ изглед често може да бъде видян от различни гледни точки.
По време на управлението на Селим II и Мурад III (1574 – 1595) е създаден класическият стил на османската миниатюра. Известни миниатюристи от този период са Накаш Осман, Али Челеби, Молла Касим, Хасан паша и Лютфи Абдула. В края на 16-и и началото на 17 век, особено по време на управлението на султан Ахмед I, стават популярни миниатюрите, създадени на отделна страница и предназначени за събиране в албуми. Те съществуват и по времето на Мурад III, който си поръчва цял албум от художника Велижан. До 17 век миниатюрната живопис става популярна сред жителите на Истанбул.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Османская миниатюра“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |