Осъм

Вижте пояснителната страница за други значения на Осъм.

---

Осъм
Осъм под Деветашкото плато при с. Деветаки
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Ловеч Община Троян Община Ловеч Община Летница Област Плевен Община Левски Община Никопол
Дължина	314 km
Водосб. басейн	2824,2 km²
Отток	12,6 m³/s
Начало
Място	сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща) Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати	42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.42.9064, 24.7158
Надм. височина	371 m
Устие
Място	десен приток на река Дунав (на 599-и km) → Черно море
Координати	43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.43.7014, 24.8553
Надм. височина	22 m
Ширина	35 m
Осъм в Общомедия

Осъм (в античността наричана от траките Ноя^[1], а от римляните на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч – общини Троян, Ловеч и Летница и област Плевен – общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм, е 314 km, която ѝ отрежда 5-о място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 km.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 m н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски – в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е северозападно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто – в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-и km), на 22 m н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Речна система на река Осъм

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Осъм е 2824,2 km^2[2], което представлява 0,35% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

• на запад – с водосборния басейн на река Вит;
• на изток и североизток – с водосборните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав – Барата;
• на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

• → Бели Осъм 28,2 / 240,4
• ← Черни Осъм 36 / 218
• → Команска река 21 / 71
• ← Малката река
• → Суха река 28 / 62
• ← Ормандере
• ← Райка
• → Дрипла 20 / 64
• ← Гостиня (Гостинка)
• → Бара
• → Берница
• → Шаварна (Бара, Пелишатска река) 30 / 140
• ← Ломя 38 / 170

Хидроложки показатели

• Средногодишен отток при гр. Троян – 9,8 m³/s;
• Средногодишен отток при с. Градище – 12,6 m³/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина – предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища

Реката в Ловеч

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

• Област Ловеч

• Община Троян – град Троян;
• Община Ловеч – Лешница, Казачево, Сливек, град Ловеч, Умаревци, Йоглав, Александрово;
• Община Летница – град Летница;

• Област Плевен

• Община Левски – Козар Белене, Трънчовица;
• Община Никопол – Бацова махала, Санадиново, Муселиево.

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, „Ловеч“ и „Китка“.

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

• второкласен път № 34 Плевен – Никопол, от село Дебово до град Никопол, на протежение от 14,9 km;
• второкласен път № 35 Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре, от Ловеч до Троян, на протежение от 33,3 km
• третокласен път № 301 Козар Белене – Летница – Ловеч, на протежение от 55,7 km;
• третокласен път № 303 Българене – Левски – Павликени – Дряново, от Българене до Градище на протежение от 15,4 km;
• третокласен път № 304 Българене – Дебово, на протежение от 24,5 km;

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията Левски – Ловеч – Троян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 m.

Етимология

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина
• Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)

Топографска карта

• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. Константин Иречек, История на българите, стр. 80
2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 351.
• Реки в България

Външни препратки

• Река Осъм на BlueLink.net Архив на оригинала от 2008-09-28 в Wayback Machine.