Отношения между България и Турция

Българо-турски отношения
България	Турция
Отношения между България и Турция в Общомедия

Отношенията на България и Турция датират от създаването на новата Турска република през 1923 г. Тя е продължител на Османската империя и отношенията между двете страни наследяват много въпроси от предходния период. България и Турция са част от двата враждуващи лагера в продължителната Студена война (1947 – 1991), а от 2004 година са съюзници в НАТО. Важен фактор в двустранните отношения е значителната мюсюлманска общност в България, чието положение предизвиква няколко кризи във връзките между двете страни.

Предистория

 Основна статия: Отношения между България и Османската империя

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Междувоенен период и Втора световна война

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

След създаването на Република Турция през 1923 година, основа на двустранните отношения става Ангорският договор, подписан на 18 октомври 1925 година и влязъл в сила на 17 август 1926 година.^[1] Той установява желанието на двете страни за мирни и приятелски отношения, като потвърждава ангажиментите им към правата на малцинствата, вече прието с Ньойския и Лозанския договор.^[1] В частност той препотвърждава правата на турското малцинство в България на образование на турски език и използване на турския език в общественото пространство.^[1]

Ангорският договор е съпътстван от допълнителна Конвенция за установяване, която дава възможност на жителите на двете страни свободно да се преселват от едната в другата, като запазват движимото си имущество, а недвижимото могат да продадат в рамките на две години.^[1] Конвенцията, макар и не винаги прилагана изцяло, е правната основа на изселванията до подписването на нова Изселническа спогодба през 1968 година.^[1]

Двустранните отношения се развиват безконфликтно до 1934 година, когато българското правителство започва да провежда курс срещу проникването сред турското малцинство на доминиращия в Турция кемализъм, като подкрепя в тази насока местните консервативни мюсюлмани.^[2]

Студена война

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Двустранните отношения постепенно се подобряват от 60-те години, особено в обстта на стопанските връзки и двете страни развиват значителна двустранна търговия (Турция става основен вносител на електроенергия от България), като играят и важна роля в транзита на стоки между България и Близкия Изток от една страна и между Турция и Западна Европа и Съветския съюз от друга. През 1974 година е сключена двустранна търговска спогодба, а от 1 януари 1984 година двустранната търговия е частично либерализирана. Политическите връзки се запазват и след военния преврат в Турция от 1980 година, когато двете страни продължават да си разменят посещения на най-високо равнище.^[3]

Периодът на затопляне на отношенията приключва рязко през 1985 година, когато България организира пинудителното преименуване на турците в страната в рамките на т.нар. „Възродителен процес“. След кратко първоначално объркване, Турция заема твърда позиция след тази политика на българските власти. През 1986 – 1987 година българският износ за Турция е намален 25 пъти спрямо върховата си стойност от 1984 година. През март 1986 година Турция изцяло прекъсва вноса на електроенергия (дотогава към 60% от българския износ на електричество е към Турция), а от април 1987 официално денонсира търговската спогодба от 1974 година. Важният за България транзит на камиони за Близкия Изток през Турция е намален двукратно през 1986 година, като Турция търси алтернативни маршрути за Западна Европа, за да избегне реципрочни мерки. Почти изцяло са прекъснати връзките в културната, спортната и политическата област.^[4]

Съвременни отношения

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1999 година между двете страни е сключена междуправителствена спогодба за дългосрочен бартер, като турската страна трябва изгради в България пътища и каскада от водноелектрически централи, а в замяна внася от България електроенергия, катопрез октомври е направена тържествена първа копка от министър-председателите Иван Костов и Бюлент Еджевит. Проектът така и не е реализиран, като през 2010 година Турция окончателно прекратява участието си в него.^[5]

През април 2015 г. Народното събрание на Република България гласува решение, с което определя възпоменателна дата по повод геноцида над арменците в Османската империя, която дата да се отбелязва всяка година. Република Турция реагира на това решение, като посланието ѝ, че това може да бъде повод за влошаване на българо-турските отношения, които иначе са определени като „приятелски“ и „добросъседски“.

Бележки

1. Аврамов 2016, с. 29.
2. Аврамов 2016, с. 29 – 30.
3. Аврамов 2016, с. 244 – 245.
4. Аврамов 2016, с. 248 – 252, 256 – 258.
5. "Горна Арда" замръзна // www.banker.bg. Посетен на 2022-11-27.

Цитирани източници

• Аврамов, Румен. Икономика на „Възродителния процес“. София, Център за академични изследвания, 2016. ISBN 978-954-320-582-0.