Ото Гюнше

Ото Гюнше
германски щурмбанфюрер
Гюнше през 1935 г.
Гюнше през 1935 г.
Званиещурмбанфюрер
Години на служба1933 – 1945
Служи на Нацистка Германия
Род войскиСС
Военно формирование1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
Битки/войниВтора световна война
Награди Железен кръст
Значка за раняване
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 октомври 2003 г. (86 г.)
Ото Гюнше в Общомедия

Ото Гюнше (на немски: Otto Günsche) е германски щурмбанфюрер, член на СС. Личен служител на Адолф Хитлер. Той е във Фюрербункера на 30 април 1945 г., когато Хитлер се самоубива.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Гюнше е роден в Йена. След като напуска средното си училище на 16 г., доброволно се занимава с 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер и се присъединява към нацистката партия на 1 юли 1934 г.[1] За първи път се среща с Адолф Хитлер през 1936 г. Той е адютант на Хитлер от 1940 до 1941 г. От 1 януари 1941 г. до 30 април 1942 г. посещава академията на офицерите на СС.[1] На 12 януари 1943 г. Гюнше се превръща в личен адютант на Хитлер.[1] От август 1943 до 5 февруари 1944 г. Гюнше се бие на Източния фронт и във Франция.[1] През март 1944 г. отново е назначен за личен адютант на Хитлер.[2] Също е член на Führerbegleitkommando, който осигурява сигурността на Хитлер.[3] По време на войната един или двама винаги са присъстващи с Хитлер по време на конференциите във военната ситуация. Той присъства на опита за покушение срещу Хитлер от 20 юли 1944 г. във Вълчата бърлога в Растенбург. Бомбеният взрив спуква тъпанчетата на Гюнше и го ранява.[4]

С настъпването на края на Нацистка Германия Гюнше е натоварен от Хитлер на 30 април 1945 г., да осигури изгарянето на тялото му след смъртта му.[5] Този следобед той стои настрана пред стаята, докато Хитлер и Ева Браун се самоубиват.[6] По-късно, след като се уверява, че телата са изгорени с бензин, доставен от шофьора на Хитлер Ерих Кемпка, Гюнше напуска Фюрербункера след полунощ на 1 май.[7] На 2 май 1945 г. Гюнше е пленен от Червената армия, която обкръжава града, и е отведен в Москва за разпит от НКВД.[1]

Той е затворен в Москва и след това в Бауцен в ГДР и освободен на 2 май 1956 г.[1] По време на лишаването си от свобода Гюнше и Хайнц Линге са основни източници за операция „Мит“, биографията на Хитлер, подготвена за Йосиф Сталин. Досието е редактирано от НКВД офицери. Докладът е приет от Сталин на 30 декември 1949 г. Публикуван е под формата на книга през 2005 г.

Гюнше умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ломар, Северен Рейн-Вестфалия през 2003 г. Той има три деца.[8]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е Joachimsthaler 1999, с. 281.
  2. ↑ Hamilton 1984, с. 149.
  3. ↑ Hoffmann 2000, с. 54 – 56.
  4. ↑ Hamilton 1984, с. 148.
  5. ↑ Kershaw 2008, с. 955.
  6. ↑ Kershaw 2008, с. 954.
  7. ↑ Kershaw 2008, с. 954, 956, 957, 960.
  8. ↑ Associated Press 2003.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otto Günsche в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни