Ото Евстафиевич Коцебу Отто Евстафьевич Коцебу | |
руски мореплавател и изследовател | |
Роден |
30 декември 1787 г.
|
---|---|
Починал | 15 февруари 1846 г.
Ревел (Талин), Естония |
Погребан | Естония |
Националност | Естония |
Семейство | |
Баща | Аугуст фон Коцебу |
Братя/сестри | Александър фон Коцебу |
Ото Евстафиевич Коцебу в Общомедия |
Ото Евстафиевич Коцебу (на руски: Отто Евстафьевич Коцебу, Отто фон Коцебу, на естонски: Otto von Kotzebue) е руски мореплавател и изследовател от естонски произход. Той е руски морски офицер, капитан 1-ви ранг.
Роден е на 30 декември 1787 година в Ревел (днес Талин), Естония. На 7-годишна възраст постъпва и завършва Петербургския кадетски корпус. От 1803 до 1806 г. участва в първата руска околосветска експедиция под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн. През 1808 – 1809 г. се сражава като мичман във войната с шведите – командва трофейния кораб „Фрау Корнелия“. След войната е капитан на военен кораб в Балтийско море.
През 1815 – 1818 и 1823 – 1826 извършва две околосветски плавания, по време на които прави множество открития в Океания и по северозападните брегове на Северна Америка.
От 30 юли 1815 до 23 юли 1818 г., на кораба „Рюрик“ (180 т) извършва околосветско плаване, като основната задача на експедицията е търсенето и откриването на Северозападния морски проход от Тихия до Атлантическия океан. За старши офицер на „Рюрик“ е назначен Глеб Семьонович Шишмарьов, за лекар – студента-медик Иван Иванович Ешолц, който по време на плаването се проявява като виден натуралист. В Копенхаген на борда на кораба се качва големия учен-натуралист и талантлив немски поет, французин по произход, Адаллберт (Албер) Шамисо.
Експедицията заобикаля нос Хорн, спира в Консепсион (Чили) и се отправя на запад в Тихия океан. На 16 април 1816 Коцебу третично открива атола Пукапука ( , 5 км2), на 20 април – остров Тикеи (вторично, , 1 км2), на 21 април – атола Такапото (третично, , 15 км2), на 23 април – атола Арутуа (третично, , 15 км2), а на 24 април – атола Тикехау ( , 20 км2) – всичките в архипелага Туамоту. На 21 май 1816 в Маршаловите о-ви вторично открива атолите Утирик ( , 0,9 км2) и атола Така ( , 0,2 км2). От там се отправя към Руска Америка като изследва северозападните брегове на Северна Америка, където на 31 юли 1816 открива залива Шишмарьов ( ) и остров Саричев ( ), затварящ го откъм Чукотско море. През август открива големия залив Коцебу ( ) със залива Ешолц (4 август, ) в югоизточната част, п-ов Хорис ( 66º 20` с.ш., 161º 50` з.д.) и остров Шамисо ( ). Изследва залива Лаврентия ( ) на брега на Чукотка, остров Уналашка (от Алеутските о-ви), залива Сан Франсиско и Хавайските о-ви.
През януари и февруари 1817 изследва групата о-ви Радак в Маршаловите о-ви. На 1 януари вторично открива остров Меджит ( , 0,7 км2), на 4 януари – атола Вотие (третично, , 3,2 км2), на 7 февруари – атола Ерикуб (третично, , 0,6 км2), на 10 февруари – атола Малоелап (третично, , 3,8 км2.), на 23 февруари – атола Аур ( , 2,2 км2), на 1 март – атола Аилук (вторично, , 2,1 км2) и атола Бикар ( , 0,2 км2). Коцебу извършва първото научно описание на архипелага, като пребивава на атола Вотие няколко месеца. Той първи изказва правилната идея за произхода на кораловите острови, разработена по-късно от Чарлз Дарвин. След това „Рюрик“ отново се насочва към Берингово море, но поради травма на Коцебу, получена по време на щорм, решава да се връща в родината.
По пътя към Филипините експедицията за трети път изследва Маршаловите о-ви и на 5 ноември 1817 вторично открива атола Ликиеп ( , 4 км2).
По време на плаването е събран огромен научен материал – географски, океанографски и етнографски, който е издаден в тритомен труд през 1821 – 1823 под заглавието: "Путешествие в Южный океан и в Берингов пролив для отыскания северо-восточного морского прохода, предпринятое в 1815, 1816, 1817 и 1818 годах на корабле „Рюрике“, ч. 1 – 3, СПБ, 1821 – 23, второ издание „Путешествие вокруг света“, 2 изд., М., 1948.
От 9 август 1823 до 22 юли 1826 г., извършва ново околосветско плаване на кораба „Предприятие“. Коцебу отново преминава по стария си маршрут покрай нос Хорн и Чили и през март 1824 в архипелага Туамоту открива атолите Факахина (14 март, вторично, , 8 км2) и Аратика ( , 8,3 км2), а в Дружествените о-ви, на 7 април – остров Моту-Оне ( , 3 км2).
На 18 октомври 1825 в о-вите Ралик в Маршаловите о-ви открива атолите Аилингинае (вторично, , 1,1 км2), Ронгелап (третично, , 3,1 км2) и Бикини ( , 2,3 км2).
През 1828 г. изляза от печат книгата му, отнасяща се до второто му плаване: „Путешествие вокруг света на военном шлюпе „Предприятие“ в 1823, 24, 25 и 26 годах под начальством флота капитан-лейтенанта Коцебу“, СПБ, 1828. (второ издание „Новое путешествие вокруг света в 1823 – 1826 гг.“, М., 1959). Освен хидрографски, геофизически и географски сведения, книгата съдържа богати етнографски наблюдения на аборигените от тропическите острови, чукчите, ескимосите в Аляска и калифорнийските индианци.
През 1830 г. Коцебу излиза в оставка поради разклатеното си здраве, установява се в Ревел, където умира на 15 февруари 1846 г. на 58-годишна възраст.
Неговото име носят:
|