Отровни и силно действащи лечебни растения

Отровни[1] и силно действащи лечебни растения такива, които съдържат токсични или силно действащи вещества. При използването на такива лекарствени растения са необходими по-задълбочени познания, като се обръща внимание на точната дозировка и задължителна консултация със специалист-фитотерапевт. За да се избегнат нежелани, а дори в някои случаи и фатални последствия при билколечение, навсякъде, където е необходимо, трябва да се обръща внимание на съществуващата опасност от нежелани реакции на организма.[2] Д-р Нено Стоянов в труда „Нашите лекарствени растения“, във второто издание от 1972 – 1973 г., отбелязва растенията, чийто прием трябва да се осъществява при стриктно спазване на дозите и под лекарско наблюдение.

„ Дебело трябва да се подчертае, че и тук, при лечебните растения, е в сила принципът „Dosis sola facit venerium" („дозата прави отровата"), т.е. ползата или вредата от всяко лекарство, включително и от растенията, се определя от много фактори и на първо място от количеството, от дозата, в която се използват.[3] “

Отравяния с лечебни растения

[редактиране | редактиране на кода]

Макар че са носители на безспорни полезни свойства, лечебните растения могат да станат причина и за по-леки или по-тежки, а понякога и за фатални отравяния. Според статистиките лечебните растения се нареждат всред първите 7 най-чести причини за отравяния, а при децата под 5-годишна възраст те са начело в списъка на причинителите на отравяния. Днес около 1 на 10 случая на отравяния е свързан с растения.[4]

Възможностите за настъпване на отравяния с растения са разнообразни. Най-чести са отравянията всред децата, които, привлечени от ярките и красиви плодове, семена, цветове на някои растения, от свежите листа, сочни корени и пр., ги консумират, вземайки ги за близки по вид неотровни растения. У възрастните интоксикациите с лечебни растения се дължат най-често на предозиране, на употреба на големи количества от приготвени от лечебни растения отвари, запарки, настойки и пр. или на неконтролирано, продължително използване на такива препарати. Не са редки случаите на сбъркване на лечебни растения със силно отровни, близки по външен вид растения. Разбира се, съществуват, макар и рядко, и случаи на умишлена употреба на големи дози с цел самоубийство или съвсем рядко, убийство.

Понякога отравяния могат да настъпят при консумиране на месо или мляко от животни, които са яли отровни растения.

Трябва да се знае, че лечебните растения съдържат високоактивни в биологично отношение вещества. Неправилно е твърдението на някои хора, че докато синтетичните химични вещества, използвани като лечебни средства, са силно действуващи, опасни, то лечебните растения са безвредни, безопасни.

„ Достатъчно е да споменем, че едни от най-силните отровни вещества – стрихнин, морфин, аконитин, никотин, кокаин и много други, са изолирани от растения.[3] “

Общи прояви на отравяния с лечебни растения

[редактиране | редактиране на кода]

Отравянията с растения могат да протичат остро и хронично. Острите отравяния се дължат обикновено на употребата на голямо количество (свръхдозиране) и се характеризират с внезапно настъпване, с бурни клинични прояви. Хроничните отравяния настъпват при продължителна употреба на нетоксични еднократни количества от съответното растение и се характеризират с бавно, незабелязано начало и с постепенно развитие на клиничната картина.[3]

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

А

[редактиране | редактиране на кода]

Б

[редактиране | редактиране на кода]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вечерник обикновен Hesperis matronalis L. Brassicaceae[18]
  • Винобой американски Phytolaca americana L. Phytolacaceae[19]
  • Винцетоксикум лечебен (Устрел лечебен) Vincetoxicum hirundinaria Medic.(V. officinale L., Cynanchum vincetoxicum (L.) R. Br. Asclepiadaceae
  • Водна роза бяла Nymphaea alba L. Nymphaeaceae[20]
  • Водна роза жълта (Бърдуче) Nuphar lutea (L.) Sibt. et sm. (Hymphaea lutea L.) Nymphaeaceae[21]
  • Вранско око Paris quadrifolia L. Liliaceae[22]
  • Вратига Tanacetum vulgare L. Asteraceae[23][24]
  • Вълмо руско Salicornia ruthenica Iljin. Chenopodiaceae[5]
  • Вълча ябълка обикновена Aristolochia clematitis L. Aristolochiaceae[25]
  • Вълча ябълка кръглолистна Aristolochia rotunda L. Aristolochiaceae[26]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Глушина посевна Vicia sativa L. Fabaceae[5]
  • Горицвет летен Adonis aestivalis L. Ranunculaceae
  • Горицвет пролетен Adonis vernalis L. Ranunculaceae[27][28]
  • Гълъбови очички Hepatica nobilis Mill. Ranunculaceae[5]
  • Гърбач Periploca graeca L. Asclepiadaceae[29]

Д

[редактиране | редактиране на кода]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ефедра обикновена Ephedra distachya L. Ephedraceae[5]

Ж

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жито упоително Lolium temulentum L. Gramineae[35]
  • Жълтуга висока (Ж. багрилна) Genista tinctoria L. Fabaceae[36]
  • Жълтуга горска Genista ovata W. et K. Fabaceae[5]
  • Жълтурче Ranunculus ficaria L. Ranunculaceae[5]

З

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кадънка (Полски мак) Papaver rhoeas L. Papaveraceae[5]
  • Кандилка обикновена Aquilegia nigricans Baumg. (A. vulgaris L.) Ranunculaceae[45]
  • Кавказка скополия Copolia carniolica jacq. Solanaceae[46]
  • Кисел трън обикновен Berberis vulgaris L. Berberidaceae[47]
  • Китайски лимонник (Шизандра) Schisandra chinensis Magnoliaceae (Schisandra)[46]
  • Клинавиче изправено Cionura erecta (Marsdenia erecta R. Br.) Asclepiadaceae
  • Кокиче блатно Leucojum aestivum L. Amaryllidaceae[48]
  • Кокиче елвезиево Galanthus elwesii Hook. (G. maximus Vel.) Amaryllidaceae [49]
  • Кокиче снежно Galanthus nivalis L. Amaryllidaceae[50]
  • Кокошка Isopyrum thalictroides L. Ranunculaceae[5]
  • Комунига бяла Melilotus albus Desr. Leguminosae[51]
  • Комунига жълта Melilotus officinalis L. Leguminosae[52]
  • Копитник Asarum europaeum L. Aristolochiaceae[53]
  • Крем петров Lilium martagon L. Liliaceae[5]
  • Кукуряк миризлив Helleborus odorus W.et K. Ranunculaceae[54]
  • Кучешко грозде червено Solanum dulcamara L. Solanaceae[55]
  • Кучешко грозде черно Solanum nigrum L. Solanaceae[56]
  • Къклица Agrostemma githago L. Caryophyllaceae[57]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лавровишня лечебна Laurocerasus officinalis Roem. Rosaceae[58]
  • Лисичина грудеста Corydalis bulbosa(L.) DC. (C. cava Schweigg.) Papaveraceae[5]
  • Лисичина плътногрудеста Corydalis solida (L.) Swartz. Papaveraceae[5]
  • Люляк Syringa vulgaris L. Oleaceae[59]
  • Лютиче езичесто Ranunculus lingua L. Ranunculaceae[5]
  • Лютиче многоцветно Ranunculus polyanthemos L. Ranunculaceae[5]
  • Лютиче огненоцветно Ranunculus flammula L. Ranunculaceae[5]
  • Лютиче отровно Ranunculus scleratus L. Ranunculaceae[60]
  • Лютиче пълзящо Ranunculus repens L. Ranunculaceae[5]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Маслинка обикновена Ligustrum vulgare L. Oleaceae[5]
  • Мехунка Physalis alkekengi L. Solanaceae[5]
  • Миши уши (Рунянка) Hieracium pilosella L. Asteraceae[61]
  • Млечка горска Euphorbia amygdaloides L. Euphorbiaceae[5]
  • Млечка градинска Euphorbia peplus L. Euphorbiaceae[5]
  • Млечка мирсинитска Euphorbia myrsinites L. Euphorbiaceae[5]
  • Млечка обикновена Euphorbia cyparissias Host. Euphorbiaceae[5]
  • Млечка пясъчна Euphorbia peplis L. Euphorbiaceae[5]
  • Момкова сълза лечебна Polygonatum odoratum (Mill.) Druce (P. officinale All.) Liliaceae[5]
  • Момкова сълза многоцветна Polygonatum multiflorum (L.) All. Liliaceae[5]
  • Момина сълза Convallaria majalis L. Liliaceae[62]
  • Морач воден Oenanthe aquatica (L.) Poir. (Oenanthe phelandrium (Lam.), Phelandrium aquatica L.) Umbelllferae[63]
  • Мразовец есенен (Кърпикожух) Colchicum autumnale L. Liliaceae[64]
  • Мъжка папрат Dryopteris filix-mas (L.) Schott. Aspidiaceae[65][66]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

О

[редактиране | редактиране на кода]
  • Обичниче дребно Thalictrum minus L. Ranunculaceae[69]
  • Обичниче жълто Thalictrum flavum L. Ranunculaceae
  • Обичниче кандилколистно Thalictrum aquilegifolium L. Ranunculaceae[69]
  • Огнивче полско Anagallis arvensis Primulaceae[70]
  • Огниче Chenopodium botrys L. Chenopodiaceae[71]
  • Орлова папрат Pteridium aquilinum (L.) Kuhn. Hypolepidaceae[72]
  • Очанка Euphrasia officinalis complex (Е. rostkoviana Hayne, JL-Slricta J. F. Lehm)[73]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Папаронка жълта (Жълт мак, Рогатец) Glaucium flavum Crantz. Papaveraceae[5]
  • Пелин горчив Artemisia absinthium L. Asteraceae[74][75]
  • Пелин обикновен Artemisia vulgaris L. Asteraceae[5]
  • Пелин сантонинов Artemisia santonicum L. ssp.patens (Neilr.)K.Pers. (A. maritima L.) Asteraceae[5]
  • Плавун бухалковиден Lycopodium clavatum L. Lycopodiaceae
  • Повет обикновен Clematis vitalba L. Ranunculaceae[76]
  • Повет прав Clematis recta L. Ranunculaceae[76]
  • Подсунка обикновена Heliotropium europaeum L. Boraginaceae[5]
  • Пролез едногодишен Mercurialis annua L. Euporbiaceae[5]
  • Пролез многогодишен Mercurialis perennis L. Euphorbiaceae[5]
  • Пропадниче блатно Pedicularis palustris L. Scrophulariaceae[77]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Самакитка жълта Aconitum lycoctonum L. ssp. neapolitanum (Ten.) Nym. (A. Lamarckii Reichenb.) Ranunculaceae[5]
  • Самакитка синя Aconitum variegatum L. (A. cammarum Jacq.) Ranunculaceae[82]
  • Сапунче лечебно Saponaria officinalis L. Caryophyllaceae[83]
  • Седефче Ruta graveolens L. Rutaceae[84]
  • Секирче посевно Lathyrus sativus L. Fabaceae[5]
  • Сиротица Gratiola officinalis L. Scrophulariaceae[85]
  • Солянка европейска Salicornia europaea L. (S. herbacea L.) Chenopodiaceae[5]
  • Спарциум Spartium junceum L. Fabaceae[5]
  • Спореж блатен Senecio paludosus L. Asteraceae[5]
  • Спореж дъбовогорски Senecio nemorensis L. Asteraceae[5]
  • Спореж леплив Senecio viscosus L. Asteraceae[5]
  • Спореж перестолистен Senecio othonnae Bieb. Asteraceae[5]
  • Спореж обикновен Senecio vulgaris L. Asteraceae[86]
  • Спореж якобов Senecio jacobaea L. Asteraceae[5]
  • Старо биле (Лудо биле) Atropa belladonna L. Solanaceae[87]
  • Съсънка бяла Anemone nemorosa L. Ranunculaceae[88]
  • Съсънка горска Anemone sylvestris L. Ranunculaceae[5]
  • Съсънка лютиковидна Anemone ranunculoides L. Ranunculaceae[5]

Т

[редактиране | редактиране на кода]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Хвойна казашка (Смрика казашка) Juniperus sabina L. Cupressaceae[91]
  • Хвощ блатен Equisetum palustris L. Equisetaceae[92][93]
  • Хвощ мочурен Equisetum fluviatile L. (E. limosum L.) Equisetaceae[93]
  • Хуперция иглолистна (Плаун обикновен) Huperzia inundata (L.) Bernh ex Schrank et Mart. (Lycopodium selago L.) Lycopodiaceae[5]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цикута Cicuta virosa L. Apiaceae[5]

Ч

[редактиране | редактиране на кода]
  • Челядник кръглоглав Echinops sphaerocephalus L. Asteraceae[5]
  • Чемерика лобелиева (Ч. бяла) Veratrum lobelianum Bernth. (V. album L.) Liliaceae[94]
  • Чемерика черна Veratrum nigrum L. Liliaceae[5]
  • Чемшир Buxus sempervirens L. Buxaceae[95]
  • Черен имел европейски Loranthus europaeus Jacq. Loranthaceae[5]
  • Чобанка бяла Petasites albus (L.) Gaertn. Asteraceae[5]
  • Чобанка хибридна (Ч. лечебна) Petasites hybridus (L.) Gaertn. (P. officinalis Moench.) Asteraceae

Ш

[редактиране | редактиране на кода]
  • Шумкавиче Pulicaria vulgaris Garth. Compositae[96]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Японска акация (Японска софора) – Sophora japonica L. Leguminosae[97]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Наредба № 5 от 19 юли 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготовителните пунктове и складове за билки. Издадена от Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите. Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б“. Отровни лечебни растения. Обн. ДВ. бр.85 от 28 септември 2004 г. изм., бр. 66 от 10 август 2018 г. // legislation.apis.bg. Посетен на 2 октомври 2022.
  2. ↑ Колектив. Специализирана енциклопедия на лечебните растения в България // Труд, 2006. Посетен на 18 септември 2022.
  3. ↑ а б в Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов. Билките във всеки дом. Увод. Стр 6. Медицина и физкултура. София, 1982
  4. ↑ Данните се отнасят към годината на издаването – 1982
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж НАРЕДБА № 5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, Издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 85 от 28.09.2004 г., изм., бр. 66 от 10.08.2018 г. // legislation.apis.bg. Посетен на 19 септември 2022.
  6. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 198. Наука и изкуство. София 1972
  7. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 67. Наука и изкуство. София 1973
  8. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 180. Наука и изкуство. София 1973
  9. ↑ Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 64. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  10. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 433. Наука и изкуство. София 1973
  11. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 67. Земиздат. София, 1989
  12. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 42. Наука и изкуство. София 1973
  13. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 241. Наука и изкуство. София 1972
  14. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 368. Наука и изкуство. София 1973
  15. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 498. Наука и изкуство. София 1973
  16. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 277. Наука и изкуство. София 1972
  17. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 39. Наука и изкуство. София 1973
  18. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 56. Наука и изкуство. София 1973
  19. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 218. Наука и изкуство. София 1973
  20. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 161. Наука и изкуство. София 1973
  21. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 160. Наука и изкуство. София 1973
  22. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 195. Наука и изкуство. София 1973
  23. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 77. Земиздат. София, 1989
  24. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 435. Наука и изкуство. София 1973
  25. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 78. Земиздат. София, 1989
  26. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 137. Наука и изкуство. София 1972
  27. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 82. Земиздат. София, 1989
  28. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 56. Наука и изкуство. София 1972
  29. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 205. Наука и изкуство. София 1973
  30. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 377. Наука и изкуство. София 1973
  31. ↑ Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 90. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  32. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 294. Наука и изкуство. София 1972
  33. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 190. Наука и изкуство. София 1972
  34. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 95. Наука и изкуство. София 1973
  35. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 108. Наука и изкуство. София 1973
  36. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 13. Наука и изкуство. София 1973
  37. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 429. Наука и изкуство. София 1973
  38. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 491. Наука и изкуство. София 1973
  39. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 276. Наука и изкуство. София 1972
  40. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 415. Наука и изкуство. София 1973
  41. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 222. Наука и изкуство. София 1972
  42. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 156. Наука и изкуство. София 1972
  43. ↑ а б Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 45. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  44. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 201. Наука и изкуство. София 1973
  45. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 126. Наука и изкуство. София 1972
  46. ↑ а б Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 386. Наука и изкуство. София 1973
  47. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 177. Наука и изкуство. София 1972
  48. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 97. Наука и изкуство. София 1973
  49. ↑ Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 79. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  50. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 8. Наука и изкуство. София 1973
  51. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 126. Наука и изкуство. София 1973
  52. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 128. Наука и изкуство. София 1973
  53. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 157. Наука и изкуство. София 1972
  54. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 49. Наука и изкуство. София 1973
  55. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 406. Наука и изкуство. София 1973
  56. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 410. Наука и изкуство. София 1973
  57. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 66. Наука и изкуство. София 1972
  58. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 90. Наука и изкуство. София 1973
  59. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 431. Наука и изкуство. София 1973
  60. ↑ Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 121. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  61. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 59. Наука и изкуство. София 1973
  62. ↑ а б Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов. Билките във всеки дом. 7.2. Стр. 248. Действие на някои отровни растения върху човешкия организъм и лечение на отравянията. Медицина и физкултура. София, 1982
  63. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 165. Наука и изкуство. София 1973
  64. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 240. Наука и изкуство. София 1972
  65. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 130. Земиздат. София, 1989
  66. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 165. Наука и изкуство. София 1972
  67. ↑ а б в Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 292. Наука и изкуство. София 1972
  68. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 273. Наука и изкуство. София 1972
  69. ↑ а б Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 446. Наука и изкуство. София 1973
  70. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 106. Наука и изкуство. София 1972
  71. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 227. Наука и изкуство. София 1972
  72. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 282. Наука и изкуство. София 1973
  73. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 136. Земиздат. София, 1989
  74. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 139. Земиздат. София, 1989
  75. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 145. Наука и изкуство. София 1972
  76. ↑ а б Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 236. Наука и изкуство. София 1972
  77. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 199. Наука и изкуство. София 1973
  78. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 284. Наука и изкуство. София 1972
  79. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 178. Наука и изкуство. София 1972
  80. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 313. Наука и изкуство. София 1973
  81. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 6. Наука и изкуство. София 1973
  82. ↑ Димитър Воденичаров Атанас Петров. Отровни растения и отравяния с тях. Стр. 36. Изд. „Пенсофт“. ISBN 954-642-117-0
  83. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 379. Наука и изкуство. София 1973
  84. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 353. Наука и изкуство. София 1973
  85. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 37. Наука и изкуство. София 1973
  86. ↑ Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов. Билките във всеки дом. 7.2. Стр. 252. Действие на някои отровни растения върху човешкия организъм и лечение на отравянията. Медицина и физкултура. София, 1982
  87. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 169. Наука и изкуство. София 1972
  88. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 108. Наука и изкуство. София 1972
  89. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 279. Наука и изкуство. София 1972
  90. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 440. Наука и изкуство. София 1973
  91. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 161. Земиздат. София, 1989
  92. ↑ Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 163. Земиздат. София, 1989
  93. ↑ а б Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 296. Наука и изкуство. София 1972
  94. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 479. Наука и изкуство. София 1973
  95. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част първа. стр. 193. Наука и изкуство. София 1972
  96. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 284. Наука и изкуство. София 1973
  97. ↑ Нено Стоянов. Нашите лекарствени растения. Второ издание. Част втора. стр. 416. Наука и изкуство. София 1973