Официалните празници в Република България са определени от Кодекса на труда, член 154.
Съгласно Кодекс на труда чл. 154, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г.): Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
Съгласно Кодекс на труда чл. 154, ал. 3 (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. – ДВ, бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г.) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.
От 2017 година е прието официалните празници в България (с изключение на Великденските), които се паднат в събота или неделя, да се почиват в първия работен ден след тях. Ако има празници и събота и неделя, съответно се почива понеделник и вторник.[1]