П-800 „Оникс“

П-800 „Оникс“
Класификацията на НАТО: SS-N-26 Strobile
Противокорабната ракета П-800 „Оникс“, Международен военнотехнически форум „Армия - 2018“
Обща информация
ВидПротивокорабна ракета
История на производство и служба
ИзобретателХ. А. Ефремов
Създаванекрай на 1970–те г.
ПроизводителЦКБМ на МОМ
(НПО по машиностроене),  СССР
днес от НПО „Стрела“[1] Русия
На въоръжение2002 г. – понастоящем
На служба при СССР
Военноморски флот на Русия Русия
 Виетнам
 Сирия
 Индонезия
Варианти„БраМос“
[[:c:Category:P-800 Oniks|П-800 „Оникс“
Класификацията на НАТО: SS-N-26 Strobile]] в Общомедия

П-800 „Оникс“ (Индекс на УРАВ на ВМФ – 3М55, експортно наименование – „Яхонт“, според класификацията на НАТО: SS-N-26 Strobile („борова шишарка“)) е съветска/руска свръхзвукова универсална крилата противокорабна ракета (ПКР) със среден радиус на действие, предназначена за борба с мощни корабни групировки, вкл. авионосни и единични кораби в условията на силно огнево и радиоелектронн противодействие. Освен това, може да се използва и против наземни цели, при това далечината на поразяване на целта може да бъде увеличена до няколко пъти, в сравнение с щатните 300 километра при противокорабния вариант.[2]

Разработката на оперативно-тактическия противокорабен комплекс четвърто поколение започва в края на 1970-те години в ЦКБМ на МОМ. За разлика от предшестващите съветски ПКР, имащи относително тясна „специализация“ според носителя, новият комплекс от самотго начало е замислен като универсален: за него се предполага да бъде поставян на подводни лодки, надводни кораби и катери, самолети и брегови пускови установки. По степен на „универсалност“ той трябва да надмине чуждия „рекордьор“ в тази област – американската ПКР „Харпун“.

„Оникс“, заедно с ракетите от семейството Калибър, Х-35 „Уран“ и перспективните ракети Циркон в близкото десетилетие трябва да изместят болшинството типове по-стари противокорабни ракети във ВМФ на Русия[3][4][5][6]. Всичките горепосочени ракети се отличават с компактност, взаимозаменяемост и универсалност[7][8].

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата е изпълнена по нормална аеродинамична схема. Стартовият ракетен двигател на твърдо гориво (РДТТ) е поместен горивната камера на свръхзвуков правоточен въздушно-реактивен двигател (СПВРД), с прекратяване на работата на стартовата степен той се отделя от насрещния поток въздух[9].

Тактико-технически характеристики на ракетата 3М55

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дължина на ракетата:
    • Корабен вариант – 8 м[9] (8,6[1])
    • Авиационен вариант – 6,1 м[9]
  • Диаметър на ракетата: 0,67 м[1]
  • Размах на крилата: 1,7 м[9]
  • Дължина на ТПК: 8,9 м[10]
  • Диаметър на ТПК: 0,72 м[10]
  • Маса на ракетата:
    • Стартова – 3000 кг[10]
    • С ТПК – 3900 кг[10]
  • Максимална скорост: 750 м/с (М=2,6, на височина)
  • Скорост при повърхността: М=2
  • Двигател:
    • Стартов – твърдогоривна стартово-ускорителна степен
    • Маршев – ПВРД, маса 200 кг, тяга 4 т
  • Далечина на полета:
    • по височинна траектория – 450 – 500 км
    • при комбинирана траектория (дължина на финалния участък 40 км) – до 300 км[10]
    • на ниска височина – 120 км[11]
  • Височина на полета:
    • На маршевия участък – до 14000 м[10][12]
    • На финалния участък – 10 – 15 м[10]
  • Система за управление:
    • На маршевия участък – инерционна + радиовисокомер
    • На финалния участък – независима от времето моноимпулсна активно-пасивна РЛГСН, с ППРЧ[13]
      • Далечина на откриване на целта (в активен режим) – не по-малко от 50 км[13]
      • Максимален ъгъл на търсене на цел – ± 45°[13]
      • Защита от смущения на самонасочващата се глава: разработчика заявява, че е висока, в т.ч. от активни отклоняващи смущения, диполни облаци и др.[13]
      • Време за готовност за работа от момента на включване: не повече от 2 минути[13]
      • Потребяван ток във веригата 27 В: не повече от 38 А[13]
      • Маса на РЛГСН – 85 кг[13]
      • Условия за работа на ГСН:
  • Маса на БЧ: 200 кг[10] („Яхонт“), 300 кг („Оникс“)

Предимства

[редактиране | редактиране на кода]
  • задхоризонтна далечина на стрелбата;
  • пълна автономност на бойното използване („стреляй и забрави“);
  • набор от гъвкави („ниска“, „висока-ниска“) траектории;[14]
  • високи свръхзвукови скорости на всички участъци на полета;
  • пълна унификация за широка номенклатура носители (надводни кораби от всички основни класове, подводни лодки и наземни пускови установки).
  • ниско забележима за РЛС (Технология „Стелт“)
  • ефективно използване в условия на радиоелектронно противодействие[15].

Американската корабна ПВО няма ефективни средства за прихващане, с изключение на ракетите SM-6, приети на въоръжение и използвани в малък брой[16][17]. Другите зенитни ракети има ниска вероятност за прихващане на „Оникс“. Авионосна ударна група (АУГ) може гарантирано да прихване максимум 1 – 5 ракети. Масирана ракетна атака от 10 – 50 ракети ще доведе до сериозни загуби в кораби на вражеската АУГ (почти сигурно е, че ще бъде потопен самолетоносача, охраната на който е възложена на другите кораби от ескадрата)[18][19][20]. Също доста ефективно е използването на „Оникс“ съвместно с ракетите „Калибър“ и Х-35 „Уран“. Също в скоро време на въоръжение ще бъде приета ракетата „Циркон“ с хиперзвукова скорост на полета, което ще сведе прихващането на дадената ракета практически до нула. Вероятно използването на 5 – 6 „Циркона“ съвместно с 10 – 15 „Оникса“ или „Калибра“ ще позволи да се нанася гарантирано поражение на вражеските ескадри (първи до целите достигат „Цирконите“ нанасяйки първичните поражения на целите, така изваждайки от строя корабните системи, облекчавайки задачата за поразяване на кораба, след това повредените кораби са „довършвани“ от „Ониксите“ или „Калибрите“)[21][22][23]. Важен факт е, че ракетите „Калибър“, „Оникс“, „Циркон“, Х-35 „Уран“ имат почти еднаква далечина, което прави лесно съвместното използване на ракетите[24][25][26].

Оператори и носители

[редактиране | редактиране на кода]

„Ониксите“ изначално са планирани като универсален комплекс за самолети, надводни и подводни кораби и брегови установки[27].

 Русия – „Оникс“
Подвижен брегови ракетен комплекс „Бастион“.
Малкият ракетен кораб от проекта 1234.7 – „Накат“ на ЧСФ на ВМФ на РФ.
Малките ракетни кораби от проект 21631 „Буян-М“ – три МРК в състава на Каспийската флотилия, два в състава на Черноморския флот.
МПЛАТКР от проекта 885 „Ясен“ – „Северодвинск“.
Тежкият атомен ракетен крайцер „Адмирал Нахимов“. В хода на провеждащия се ремонт вместо по-раните ПКР П-700 „Гранит“ ще се поставят ПКР П-800 „Оникс“. Спускането на вода е планирано за 2018 г[28]. По неподтвърдени данни аналогична модернизация предстои на останалите крайцери от проекта 1144.
 Виетнам – „Яхонт“
Подвижен брегови ракетен комплекс „Бастион“ – два комплекса са доставени през юни 2010 г[1].
 Сирия – „Яхонт“[29]
Подвижен брегови ракетен комплекс „Бастион“ – два комплекса са доставени в края на 2011 г[30].
 Индия – „BrahMos“ (вариант на ракетата „Оникс“, разработен съвместно с министерството на отбраната на Индия)
Разрушител от проекта 61МЕ – „Раджпут“ – 1×4 ПУ БраМос
Фрегати тип „Талвар“ – 1×8 ПУ БраМос
Фрегати тип „Шивалик“ – 1×8 ПУ БраМос
Разрушители тип „Колката“ – 4×4 ПУ БраМос
БраМос-А: на Су-30МКИ (до три ракети) и Ту-142 (до шест)
БПРК с ракети „БраМос“.
 Индонезия – „Яхонт“, доставка в първата половина на 2010 г., количество – неизвестно[31]
Фрегати тип „Ван Спейк“.
Фрегатата „Освалд Сиахаан“ (KRI Oswald Siahaan (354))[32]
Хизбула[33]

Бойно използване

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 ноември 2016 г. в хода на нанасянето на удари по обекти в Сирия е произведен пуск на ракети „Оникс“ от подвижен брегови ракетен комплекс „Бастион-П“ по цели на сушата[34][35].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г "Яхонт" и его „Бастион“ // Оф. сайт газеты Коммерсантъ, 28 август 2010. Посетен на 11 януари 2014. (на руски)
  2. ↑ Противокорабельный „Бастион“ научили стрелять по суше.
  3. ↑ Новая ракета на новые вызовы // Газета.Ru. Посетен на 15 септември 2017.
  4. ↑ Что представляет собой российская подлодка пятого поколения „Хаски“? // www.aif.ru. Посетен на 15 септември 2017.
  5. ↑ Циркон (ракета) | // www.yellow.ml. Архивиран от оригинала на 2017-11-16. Посетен на 15 ноември 2017.
  6. ↑ Циркон (ракета) | Стратегическое значение // maailm.tk. Архивиран от оригинала на 2017-11-16. Посетен на 15 ноември 2017.
  7. ↑ Куда долетит „Оникс“: возможности российских ракет напугали США // rusila.su. Архивиран от оригинала на 2017-09-30. Посетен на 29 септември 2017. (на руски)
  8. ↑ Ракетный комплекс „Калибр“. Крылатая ракета „Калибр“. Боевой ракетный комплекс // FB.ru. Посетен на 29 септември 2017. (на руски)
  9. ↑ а б в г Противокорабельная ракета Яхонт (Оникс) // Сайт „Ракетная техника“. Посетен на 11 януари 2014. (на руски)
  10. ↑ а б в г д е ж з и Корабельный комплекс ракетного оружия с ПКР „Яхонт“ // Оф. сайт НПО машиностроения. Посетен на 11 януари 2014. (на руски)
  11. ↑ KRILATIJE rakety JSC MIC NPOMASH
  12. ↑ Противокорабельная крылатая ракета „Яхонт“
  13. ↑ а б в г д е ж з Бортовые автоматические системы управления (БАСУ) и головки самонаведения (ГСН) сверхзвуковых крылатых ракет (КР) Оф. сайт Концерна „Гранит-Электрон“, архив на оригинала от 12 август 2014, https://web.archive.org/web/20140812211531/http://www.granit-electron.ru/products/military/yahont_head/, посетен на 19 април 2018 
  14. ↑ П-800 „Оникс“ – сверхзвуковой убийца | Армейский вестник // army-news.ru. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 3 април 2018. (на руски)
  15. ↑ Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема
  16. ↑ Зенитная управляемая ракета SM-6 (RIM-174 Standard ERAM) | Ракетная техника // rbase.new-factoria.ru. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  17. ↑ США разработают противокорабельную ракету на базе зенитной SM-6 // Архивиран от оригинала на 2018-07-21. Посетен на 23 ноември 2017.
  18. ↑ Ракета П-800 „Оникс“ / „Яхонт“. Конструкция. Применение. ТТХ. Схема // testpilot.ru. Посетен на 23 ноември 2017.
  19. ↑ Противокорабельная ракета „Оникс“ („Яхонт“) (ЗМ55) | Армии и Солдаты. Военная энциклопедия // armedman.ru. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  20. ↑ Противокорабельная ракета „Оникс“ получит новые носители | Армейский вестник // army-news.ru. Архивиран от оригинала на 2018-05-09. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  21. ↑ Русский „Оникс“ превратит авианосцы США в могилы для экипажей » // АгитПРО. 14 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 2018-04-11. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  22. ↑ Убийца авианосцев // Архивиран от оригинала на 2018-04-18. Посетен на 23 ноември 2017.
  23. ↑ Чем России уничтожить авианосцы США? // m.allpravda.info. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 23 ноември 2017.
  24. ↑ Super User. П-800 „Оникс“ и „Яхонт“ – противокорабельные ракеты // oruzhie.info. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  25. ↑ Ту-2000: проект воздушно-космического бомбардировщика - RUFOR.ORG // w.ymorno.ru. Посетен на 23 ноември 2017. (на руски)
  26. ↑ Циркон (ракета) | Стратегическое значение // www.yellow.ml. Архивиран от оригинала на 2017-12-01. Посетен на 23 ноември 2017.
  27. ↑ Противокорабельные системы. Россия. Яхонт Архив на оригинала от 2007-09-11 в Wayback Machine. Энциклопедия кораблей
  28. ↑ Россия. ТАРКР „Адмирал Нахимов“ на перевооружении // CIGR – центр военно-политической журналистики. Архивиран от оригинала на 2016-10-25. Посетен на 25 октомври 2016.
  29. ↑ Maariv: Россия продала Сирии ракеты „Яхонт“, Газета.Ru, 16.10.2009
  30. ↑ Россия поставила Сирии противокорабельные комплексы „Бастион“ Lenta.ru
  31. ↑ «Бастион» и „Яхонт“ – не только Сирия, Periscope2.ru, 20.09.2009
  32. ↑ Indonesia tests Yakhont missile, finally. UPI. 28.04.2011
  33. ↑ Amos Harel and Gili Cohen: Hezbollah: From terror group to army, Haaretz, 12 юли 2016. Quote: "Hezbollah now [as compared to 2006] has Yakhont missiles with a longer range, better precision and diverse launching options.". Посетен на 13 юли 2016.
  34. ↑ Минобороны России. Kalibr and Onyx cruise missiles engage terrorists' objects in Syria // 15 ноември 2016. Посетен на 15 ноември 2016.
  35. ↑ Видео: Ракеты берегового комплекса „Бастион“ поразили цели в Сирии, 16.11.2016 г., Николай Грищенко, „Русское оружие“ (ФГБУ "Редакция „Российской газеты“).

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оникс (противокорабельная ракета)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​